Гидиън отново опита да хване ръката ми.
— Но раната изглежда сериозна. Дай да погледна… По-добре е да отидем при доктор Уайт. Може би все още не си е тръгнал.
— Значи, нямаш намерение да споделиш какво уж си узнал.
С протегната ръка го държах на разстояние от мен, за да не може да прегледа раната ми.
— Защото аз самият още не съм сигурен как точно трябва да тълкувам всичко това — отвърна Гидиън. И точно като Лукас преди малко, добави с отчаян тон: — Просто се нуждая от повече време.
— То кой ли не се нуждае? — Отново тръгнах по пътя си. Вече бяхме стигнали до ателието на мадам Росини, а от тук не оставаше много до изхода. — Довиждане, Гидиън. За съжаление, утре отново ще се видим.
Тайничко очаквах срещата ни. Той не ме спря, ала и не ме последва. И въпреки че с най-голямо удоволствие бих видяла изражението му, не се обърнах назад. А и щеше да е тъпо, защото по бузите ми отново се стичаха сълзи.
Ник ме чакаше на входната врата.
— Най-сетне! Исках да започнем без теб, но господин Бърнард каза, че трябва да те изчакаме. Той счупи казанчето на тоалетната в синята баня и после обяви, че трябва да разбие плочките там, за да може да го ремонтира. Тайната врата я залостихме отвътре. Хитро, нали?
— Много хитро.
— Но лейди Ариста и леля Гленда ще се приберат след час и сигурно ще кажат, че ремонтът трябва да се отложи за утре.
— Тогава да побързаме. — Прегърнах го за миг и го целунах по щръкналата червена коса. За това трябваше да се намери време. — Нали на никого не си издал тайната?
Ник изглеждаше малко виновен.
— Само на Каролайн. Тя беше толкова… е, знаеш как винаги усеща, когато се таи нещо, и колко настойчиви въпроси задава. Но тя ще мълчи и ще ни помогне да баламосаме мама, пралеля Мади и Шарлот.
— Най-вече Шарлот — рекох, повече на мен самата.
— Всички са все още горе, в трапезарията. Мама покани Лесли на вечеря.
В трапезарията тъкмо раздигаха масата, което означаваше, че леля Мади се преместваше на канапето си пред камината и вдигаше крака, а господин Бърнард и мама разтребваха празните чинии. Всички се зарадваха да ме видят, тоест всички освен Шарлот. Е, може би просто много добре успяваше да прикрие радостта си.
Ксемериус висеше надолу с главата от полилея и извика:
— Ето те най-сетне! Тъкмо се канех да почина от скука.
Въпреки че апетитно ухаеше на ядене и мама каза, че ми е запазила нещичко, геройски обявих, че не съм гладна, защото вече съм вечеряла в Темпъл. Стомахът ми се сви възмутено при тази лъжа, но в никакъв случай не можех да губя излишно време, за да го успокоявам.
Лесли се ухили насреща ми.
— Кърито беше великолепно. Изобщо не можех да се спра да ям. Още повече че в момента майка ми отново е изпаднала в една от експерименталните си фази. Дори и кучето ни не яде макробиотичните неща, които готви.
— Затова пък изглеждаш много добре… ъъъ… да кажем охранена — каза Шарлот остро.
От сплетената й коса се бяха измъкнали няколко къдрици и обрамчваха изключително нежно лицето й. Невероятно е как някой толкова красив може да е толкова подъл.
— Ти си си добре. И аз искам да имам куче — каза Каролайн на Лесли. — Или някакво друго домашно животно.
— Е, ние си имаме Ник — отвърна братовчедка ми. — Това е почти същото, като да имаме маймуна вкъщи.
— Да не забравяме и теб, истински гадна отровна змия — не й остана длъжен Ник.
— Браво, малкият — изграчи Ксемериус от полилея и запляска с лапи. — Добре я контрира.
Майка ми помагаше на господин Бърнард да нареди чиниите в кухненския асансьор.
— Много добре знаеш, че не може, Каролайн, тъй като леля ти Гленда има алергия към животинските косми.
— Можем да си вземем гол къртичест плъх. Това ще е по-добре от нищо.
Шарлот отвори уста, но после отново я затвори, защото явно не й хрумна нищо подло по темата за голия къртичест плъх.
Пралеля Мади се бе настанила удобно на креслото си и посочи сънливо закръглената си розова буза.
— Гуендолин, дай на леля си една целувка! Ужасно е, че вече те виждаме толкова рядко. Нощес отново те сънувах и бързам да ти кажа, че сънят не беше добър…
— Можеш ли по-късно да ми разкажеш за това? — Целунах я и прошепнах в ухото й. — И моля те, би ли ни помогнала да държим Шарлот далеч от синята баня?
Трапчинките на пралеля Мади станаха по-дълбоки и тя ми намигна. Изведнъж вече изглеждаше напълно будна.