— Ако в замяна ми дадеш номера на мобилния ти! — отвърна то с усмивка.
Огледах го малко по-внимателно и се ухилих поласкано. С тъмната си коса и дълъг бретон напомняше на някой от онези добре изглеждащи типове във френските филми. Разбира се, бе добре изглеждащ само до мига, в който мислено го сравних с Гидиън, което при цялата ми глупост сторих почти веднага.
— Тя си има приятел — каза някой зад мен. Беше Рафаел, който ми намигна със зелените си очи, когато се обърнах, сбърчила чело. — Освен това е прекалено млада за теб, както сам лесно можеш да се досетиш по ученическата униформа. Едно кафе лате и един боровинков мъфин, моля.
Завъртях очи и взех специалната си напитка с извинителна усмивка.
— В действителност нямам приятел, но затова пък в момента имам… ами… времеви проблем. Попитай ме отново след две години.
— Ще го направя — отвърна младежът.
— Със сигурност няма да го направи — заяви Рафаел. — Обзалагам се, че пита всяко симпатично момиче за номера на телефона й.
Зарязах го където си стоеше, но той отново ме настигна на тротоара.
— Ей, почакай! Съжалявам, че попречих на флирта ти. — Подозрително огледа кафето си. — Със сигурност онзи тип се е изплюл в чашата ми.
Отпих голяма глътка от моята и веднага изгорих устните, езика и гърлото си. Когато отново можех да мисля, се запитах дали по-добрият вариант не е кафето да се инжектира венозно.
— Вчера бях на кино с онази Силия от класа ни — каза Рафаел. — Страхотно момиче. Невероятно хубава и забавна. Не смяташ ли?
— Ъ? — отвърнах забила нос в пяната. (Общуването с Ксемериус започваше да ми се отразява.)
— Много се забавлявахме заедно — продължи той. — Но по-добре не казвай на Лесли, защото може да ревнува.
Нямаше как да не се засмея. Колко сладко — той искаше да ме манипулира.
— Добре. Гроб съм.
— Значи, смяташ, че тя наистина може да ревнува? — попита обнадежден Рафаел.
— Ама разбира се! Ужасно, при това. Най-вече защото в класа изобщо нямаме Силия.
Рафаел се почеса сконфузено по носа.
— Русата, при която ще е партито?
— Синтия.
— Но аз наистина бях с нея на кино — рече той плачевно.
Ученическата униформа със злополучната комбинация от яркожълто и морскосиньо му стоеше още по-зле, отколкото на нас. А начинът, по който прокарваше ръка през косата си, ми напомни на Ник и извика майчински чувства в мен. Реших, че заслужава поощрение, задето не се държеше толкова самодоволно и арогантно, колкото по-големия си брат.
— Ще го съобщя внимателно на Лесли — предложих.
Той се усмихна несигурно.
— Но не й казвай, че съм объркал името… ох, най-добре нищо не й казвай… или напротив…
— Остави на мен. — За довиждане подръпнах вратовръзката му. — Хей, поздравления! Днес е вързана както трябва.
— Синди я върза — отвърна Рафаел с крива усмивка. — Или както там се казва.
Първия час имахме английски при господин Уитман. Той прие съобщението за разболяването на Шарлот с кимване, въпреки че не успях да се сдържа и при думата „болна“ направих с пръсти кавички във въздуха.
— Трябваше да го вземеш — прошепна Лесли, докато учителят ни връщаше домашните от миналата седмица, на които бе поставил оценки.
— Хронографа ли? В училище? Да не си откачила? А ако господин Уитман го види? Катеричката направо ще получи инфаркт. Като изключим това, той набързо ще информира дружките си пазители, които ще ме разчленят, ще ме разпънат на кръст и кой знае какво още ще направят с мен, което тъпите им златни правила предвиждат в такива случаи. — Подадох на приятелката ми ключа от ковчежето. — Ето ключа към сърцето ти. Всъщност смятах да го дам на Рафаел, но нали ти не искаш… — Тя завъртя очи и скришом погледна напред, към мястото, където седеше Рафаел, който полагаше усилия да не ни наблюдава. — Просто си го окачи отново и не позволявай на Шарлот да ти го вземе.
— Крав Мага — промърмори Лесли. — Нямаше ли такъв филм с Дженифър Лопес? Където накрая ступа бруталния бивш мъж? И аз искам да го мога.
— Мислиш ли, че Шарлот може да разбие вградения гардероб с ритник? Няма да ме учуди, ако двамата с Гидиън са учили как се отваря ключалка без ключ. Сигурно са имали семинар при някой агент на МИ6[13] под наслов: Вместо метален лост, елегантен метод с фиба за коса.
Въздъхнах дълбоко.
— Ако Шарлот наистина знае какво сме намерили, отдавна да е уведомила пазителите — рече Лесли, клатейки глава. — Само подозира нещо. Вярва, че ще намери нещо, с което може да изтъкне себе си, а теб да злепостави.