— Да, това би било възможно — кимна господин Джордж.
Погледнах го обезсърчена. Определено очаквах от него малко повече съчувствие и подкрепа. Постепенно започвах наистина да се чувствам болна, но по-скоро от страх. Някак си имах усещането, че пазителите няма да се държат мило с мен, ако разберяха, че само се преструвам пред тях. Но вече бе късно, нямаше връщане назад.
Вместо в ателието на мадам Росини, където всъщност сега трябваше да бъда облечена в дрехи от XVIII век, господин Джордж ме заведе в драконовата зала, а адептът, който все още носеше раницата ми и силно развълнувано говореше сам на себе си, ни последва.
Доктор Уайт, Фолк де Вилърс, господин Уитман и един друг мъж, когото не познавах — може би министърът на здравеопазването? — седяха около масата. Когато господин Джордж ме побутна в залата, всички извърнаха глави към вратата и ни зяпнаха. Притеснението ми нарасна още повече.
— Тя твърди, че е болна — избухна господин Марли, който нахълта в залата след нас.
Фолк де Вилърс се надигна.
— Моля, първо, затворете вратата, Марли! А сега повторете. Кой е болен?
— Ами… тя!
Адептът посочи обвиняващо с показалец към мен и аз едва успях да се сдържа да не завъртя очи.
Господин Джордж ме пусна, седна, изохквайки, на един от свободните столове и попи с кърпичката си избилата по темето му пот.
— Да, Гуендолин не се чувства добре.
— Наистина съжалявам — казах, като положих особено старание да гледам надолу вдясно. Някъде бях чела, че уж всички лъжци гледат нагоре вляво. — Ала просто не съм в състояние да посетя бала днес. Едва се държа на крака и става все по-лошо. — За да подчертая думите си, се подпрях на облегалката на стола на господин Джордж.
Едва тогава забелязах, че Гидиън също присъства в залата, и сърцето ми прескочи няколко удара.
Беше толкова нечестно, че бе достатъчно само да го погледна, за да изгубя самообладание, докато той стоеше непринудено до прозореца, ръцете пъхнати дълбоко в джобовете, и ми се усмихваше. Е, добре, не беше една от онези безсрамни, широки, искрящи усмивки, а само малко повдигане на крайчеца на устните, но затова пък очите му се смееха и поради необяснима причина изведнъж в гърлото ми отново заседна буца.
Бързо отклоних погледа си и открих в огромната камина малкия Робърт, синът на доктор Уайт, който на седем годинки се бе удавил в басейн. В началото малкият призрак бе срамежлив, но вече ми имаше доверие. Сега ми махаше въодушевено, но аз можах да отвърна на поздрава му само с кратко кимване.
— Каква е тази болест, настъпила така рязко и неочаквано, ако смея да попитам? — Господин Уитман ме изгледа присмехулно. — Малко по-рано, в училище, бе напълно здрава. — Той скръсти ръце, но явно след това размисли и смени тактиката си. И ето че сега използва тихия си, приканващ към доверие учителски тон, много нежен и състрадателен. Вече го бях чувала и преди — този тон рядко вещаеше нещо добро. — Ако се страхуваш заради бала, Гуендолин, ние те разбираме. Сигурно доктор Уайт може да ти даде нещо срещу сценична треска.
Фолк кимна.
— Наистина не можем да отменим днешното пътуване — заяви той.
Господин Джордж също ме предаде, отбелязвайки:
— Господин Уитман има право, нормално е да имаш сценична треска. Всеки на твоето място би се развълнувал. В това няма нищо срамно.
— А и няма да си сама — допълни Фолк. — Гидиън ще е с теб през цялото време.
Въпреки волята ми, хвърлих бърз поглед към Гидиън и моментално се извърнах, когато очите му сякаш потънаха в моите.
Фолк продължи:
— И преди да си се усетила, вече ще си се върнала и всичко ще е приключило.
— А и само си помисли за хубавата рокля — опита се да ме примами евентуалният министър на здравеопазването.
Ехо? Да не би да смяташе, че съм десетгодишно момиченце, което все още си играе с кукли Барби?
Другите изръмжаха одобрително и ми се усмихнаха окуражително, с изключение на доктор Уайт, който, както обикновено, бе смръщил вежди и всяваше страх с мрачния си поглед.
Малкият Робърт наклони глава извинително.
— Гърлото ме боли, както и главата, и ставите — оплаках се толкова настоятелно, колкото можах. — Мисля, че усещането за сценична треска не е същото. Братовчедка ми си остана днес вкъщи, защото се разболя от грип, и аз съм се заразила от нея. Толкова е просто!