Мама имаше угризения на съвестта заради мнимия ми грип. Следобед лично Фолк де Вилърс й се бе обадил, за да й предаде предписанията на доктор Уайт да не ставам от леглото и да пия много топли течности. Тя повтори около стотина пъти колко съжалява, че не ми е повярвала, и лично ми изстиска три лимона, с които приготви гореща напитка с вода и захар. После седя половин час до леглото ми, за да се убеди, че действително ще я изпия цялата. Тъй като прекалено убедително траках със зъби, ме уви в още две допълнителни одеяла и сложи грейка[16] на краката ми.
— Държа се като някоя мащеха — каза тя и ме погали по главата. — А в момента и без това ти е толкова трудно.
Да, имаше право. И то не само защото се чувствах, сякаш съм в сауна и върху корема ми вероятно можеха да се изпържат яйца. За няколко секунди си позволих да изпадна в самосъжаление.
— Не се държиш като мащеха, мамо — все пак й възразих накрая.
Мама изглеждаше още по-притеснена.
— Много се надявам тези обсебени потайни възрастни мъже да не те карат да правиш опасни неща.
Бързо отпих четири глътки наведнъж от топлата ми напитка. Както обикновено, се почувствах раздвоена дали все пак да не споделя всичко с нея. Чувството да я лъжа — или по-точно да премълчавам от нея такива важни неща — не беше никак приятно. Но и не исках тя да се притеснява за мен или пък да се разправя с пазителите. Освен това вероятно нямаше да е особено въодушевена от факта, че бях скрила откраднатия хронограф тук и с негова помощ предприемах пътувания във времето на своя глава.
— Фолк ме увери, че през цялото време стоиш в едно подземно помещение и пишеш домашните си — продължи тя. — И единственото, от което трябва да се притеснявам, е, че не се излагаш на достатъчно слънчева светлина.
Поколебах се за секунда, после й се усмихнах криво.
— Има право. Там е тъмно и убийствено скучно.
— Това е добре. Не искам да ти се случи същото като на Люси навремето.
— Мамо, какво точно се е случило тогава?
Не бе първият път през последните две седмици, когато задавах този въпрос, но тя никога не ми даде задоволителен отговор.
— Нали знаеш? — Отново ме погали. — О, бедното ми мишленце! Та ти направо изгаряш от температура.
Нежно отблъснах ръката й встрани. Да, това с изгарянето беше вярно. Но не и това с температурата.
— Мамо, наистина искам да знам какво се е случило.
Тя се поколеба за миг, после разказа още веднъж това, което вече отдавна знаех: как Люси и Пол са били на мнението, че кръгът на кръвта не трябва да се затваря и как са откраднали хронографа и са се скрили с него, защото пазителите не са споделяли възгледите им.
— И тъй като е било невъзможно да се изплъзнат от пипалата на пазителите — сигурно имат техни хора дори в Скотланд Ярд[17] и в тайните служби — накрая на Люси и Пол не им е останало нищо друго, освен да избягат заедно с хронографа в миналото — продължих вместо нея и незабелязано повдигнах одеялата при краката ми, за да си осигуря малко разхлаждане. — Обаче ти не знаеш в коя година.
— Така е. Повярвай ми, наистина не им беше лесно да изоставят всичко тук.
Мама изглеждаше така, сякаш едва се сдържа да не заплаче.
— Да, но защо са били на мнение, че кръгът на дванайсетте не трябва да се затваря?
Боже, беше ми толкова горещо! Защо ли бях казала, че ме тресе?
Мама се взираше покрай мен в празното пространство.
— Знам само, че нямаха доверие в намеренията на граф Сен Жермен и бяха убедени, че тайната на пазителите е изградена върху лъжа. Днес и аз самата съжалявам, че тогава не исках да узная повече, но… мисля, че Люси нямаше нищо против. Не искаше да излага и мен на опасност.
— Пазителите смятат, че тайната на кръга е нещо като чудодейно средство. Лекарство, което ще излекува всички болести на човечеството — казах и по изражението на майка ми познах, че тази информация не е нова за нея. — Защо Люси и Пол биха искали да предотвратят да бъде открито това лекарство? Защо те са против това?
— Защото… цената им се стори прекалено висока — прошепна мама. Една сълза се откъсна от ъгълчето на окото й и се стече по бузата й. Тя бързо я избърса с опакото на ръката си и се изправи. — Опитай се да поспиш, съкровище — додаде тя, възвърнала обичайния си глас. — Със сигурност скоро ще се стоплиш. Сънят е най-доброто лекарство.
16
Термофор; плосък, обикновено гумен съд, в който се слага гореща вода, за да служи за затопляне. —
17
Седалището на лондонската полиция и нарицателно име за столичната британска полиция. Името идва от улицата, на която се е намирала първоначалната сграда на полицията. —