Цялото ми семейство седеше в пълен състав около масата и ми костваше големи усилия да се въздържа да не ги ощастливя и тях с ентусиазирани прегръдки — бях в състояние да нацелувам дори леля Гленда и Шарлот. (Което ясно доказваше в какво извънредно състояние се намирах.) Ала понеже Ксемериус ме изгледа предупредително, се задоволих само със сияйна усмивка за поздрав и да разбъркам косата на Ник, докато минавах покрай него. Но когато седнах на мястото си, мама вече бе сипала предястието в чинията и аз веднага забравих сдържаността си.
— Киш с аспержи! — извиках. — Не е ли животът просто прекрасен? Има толкова много неща, на които човек да се радва?
— Ако още веднъж кажеш „прекрасен“, ще повърна в проклетия ти киш с аспержи — изръмжа Ксемериус.
Усмихнах му се, лапнах едно парче от киша, огледах всички, сияеща от щастие, и попитах:
— Как мина денят ви?
Пралеля Мади ми се усмихна в отговор.
— Е, твоят при всички положения, изглежда, е минал добре.
Вилицата на Шарлот изстърга по чинията, издавайки ужасен шум.
Да, в крайна сметка денят беше наистина доста добър. Нищо че Гидиън, Фолк де Вилърс и господин Уитман не се бяха появили до тръгването ми и нямах възможност да проверя дали онова: „Обичам те, Гуени, моля те не ме оставяй!“, бе само плод на моето въображение, или той действително го беше казал. Останалите пазители се бяха постарали да поправят моето „окаяно състояние“, както се бе изразил чичо му. Господин Марли дори искаше собственоръчно да среши косата ми, но все пак предпочетох сама да се заема с това. И така, сега носех ученическата си униформа, а косата ми, порядъчно разресана, се спускаше по гърба ми.
Мама потупа ръката ми.
— Радвам се, че отново си здрава, сърчице мое.
Леля Гленда измърмори нещо под носа си, което съдържаше думите: „фигура на селянка“. После попита с фалшива усмивка:
— А каква е тази работа със зеления чувал за боклук? Не мога да повярвам, че двете с приятелката ти Лесли смятате да се появите така на партито, което семейство Дейл организират за дъщеря си! Тобаяс Дейл сигурно ще възприеме това като политическа обида, след като е такава голяма клечка при торите.
— Ъ? — изломотих аз.
— Казва се моля — порица ме Ксемериус.
— Гленда, направо ме учудваш! — Лейди Ариста зацъка с език. — Никоя от внучките ми дори не би си и помислила такова нещо. Чувал за боклук! Що за глупост!
— Е, когато нямаш какво друго зелено да облечеш, все пак е по-добре от нищо — каза Шарлот хапливо. — Поне при Гуен.
— Олеле! — Пралеля Мади загледа състрадателно. — Нека да помисля. Имам един мъхест зелен халат за баня, с който мога да ти услужа.
Шарлот, Ник, Каролайн и Ксемериус се разсмяха, а аз се ухилих на пралеля Мади.
— Много мило от твоя страна, но мисля, че Лесли няма да е съгласна. Някак си не върви марсианец с халат за баня.
— Ето, чуваш ли! Съвсем сериозни са — рече възмутено леля Гленда. — Както вече съм казвала, тази Лесли оказва лошо влияние върху Гуендолин. — Тя сбърчи нос. — Не че може да се очаква нещо друго от възпитанието на пролетарски родители. Достатъчно лошо е, че такива като нея изобщо биват допускани в „Сейнт Ленъкс“. Но със сигурност аз не бих позволила на дъщеря ми да общува…
— Вече прекаляваш, Гленда! — Мама изгледа гневно сестра си. — Лесли е умно и добре възпитано момиче, а родителите й имат много уважавани професии! Баща й е… е…
— Строителен инженер — суфлирах аз.
— …строителен инженер, а майка й работи като…
— Консултант по здравословно хранене — отново подсказах.
— А кучето е следвало в колежа „Голдсмит“ — рече Ксемериус. — Наистина много уважавано семейство.
— Костюмите ни не целят политическа провокация — уверих леля Гленда и лейди Ариста, докато последната ме гледаше вдигнала високо вежди. — Това са най-обикновени костюми. — От друга страна обаче, щеше да е характерно за Лесли, ако за капак на всичко, придадеше на ситуацията и политически смисъл. Сякаш не беше достатъчно, че щяхме да изглеждаме просто ужасяващо. — А и това е партито на Синтия, а не на родителите й. Иначе мотото нямаше да е чак толкова зелено.
— Не е смешно — отсече леля Гленда. — И според мен е проява на неуважение, да не се постараете повече с костюмите, когато останалите гости и домакините не пестят усилията си. Костюмът на Шарлот например…
— …струва цяло състояние и й стои като излят, това вече го каза днес поне трийсет и четири пъти — прекъсна я мама.
— Просто завиждаш. Винаги си завиждала. Но поне аз се интересувам от благото на дъщеря ми, за разлика от теб — заяде се леля Гленда. — Това че изобщо не се интересуваш от социалното обкръжение на дъщеря ти и дори не й осигуряваш приличен костюм…