Выбрать главу

— Социално обкръжение? — Мама завъртя очи. — Я ми кажи, може ли да си толкова откъсната от реалността? Та тук става дума за рождения ден на съученичка! Достатъчно лошо е, че горките деца трябва да се маскират.

Лейди Ариста шумно постави приборите си на масата.

— Боже мили, вече сте прехвърлили четирийсетте, а се държите като тийнейджърки. Разбира се, че Гуендолин няма да отиде на партито в чувал за боклук. А сега бих искала да помоля за смяна на темата.

— Да, нека да поговорим за деспотични стари дракони — предложи Ксемериус. — И за жени, които са прехвърлили четирийсетте, а все още живеят при мама.

— Не можеш да нареждаш на Гуендолин какво… — започна майка ми, но аз я сритах по пищяла под масата и й се ухилих.

Тя въздъхна, но отвърна на усмивката ми.

— Просто не мога безучастно да гледам как Гуендолин съсипва репутацията на фамилията ни… — включи се отново леля Гленда, но лейди Ариста не я остави да се доизкаже.

— Гленда, ако не млъкнеш веднага, ще си легнеш без вечеря — изсъска тя, което разсмя всички — с изключение на нея самата и леля ми, — дори и Шарлот се подсмихна.

В този миг на входната врата се позвъни. В продължение на няколко секунди никой не реагира, просто продължихме да се храним, докато не ни хрумна, че днес бе свободният ден на господин Бърнард. Лейди Ариста въздъхна.

— Би ли била така добра отново да отвориш, Каролайн? Ако е господин Търнър във връзка с тазгодишната украса с хартиени фенери и гирлянди, му предай, че не съм си вкъщи. — Тя изчака, докато Каролайн излезе, и поклати глава: — Този мъж е истинска напаст! Ще кажа само: оранжеви бегонии! Силно се надявам, че за такива хора има отделен ад!

— И аз се надявам — съгласи се с нея пралеля Мади.

Минута по-късно Каролайн се върна.

— Голъм[50] е! — извика тя. — И иска да види Гуендолин.

— Голъм? — повторихме мама, Ник и аз в един глас.

Случайно „Властелинът на пръстените“ бе любимият ни филм, само на Каролайн все още не й беше позволено да го гледа, защото бе прекалено малка.

Сестра ми кимна енергично.

— Да, той чака долу.

Ник се засмя.

— Това е ссстрахотно, безценното ми! Непременно трябва да видя кой е.

— Аз също — рече Ксемериус, но продължи да виси мързеливо от полилея и да се почесва по корема.

— Сигурно имаш предвид Гордън — каза Шарлот и се изправи. — И той е дошъл при мен. Но е подранил. Казах му да е тук в осем и половина.

— О, някой обожател ли, зайче? — осведоми се пралеля Мади, възхитена. — Колко хубаво! Това сигурно ще те разсее от тежките ти мисли!

Шарлот направи засегната физиономия.

— Не, лельо Мади, Гордън е просто съученик, който бе наказан да напише реферат за пръстените с печат, и аз му помагам.

— Но той каза Гуендолин — настоя Каролайн, ала Шарлот я бутна встрани и излезе от трапезарията. Сестра ми тръгна след нея.

— Той спокойно може да хапне с нас — извика леля Гленда след тях. — Тя е винаги готова да помогне — обърна се леля ми отново към нас. — Между другото Гордън Гелдърман е син на Кайл Артър Гелдърман.

— Виж ти! — рече Ксемериус.

— Който и да е това — вметна мама.

— Кайл Артър Гелдърман — повтори леля Гленда, този път натъртвайки на всяка буква. — Универсалният магазин „Тайкун“! Нищо ли не ти говори това? Колко типично за теб, да нямаш никаква представа какво е обкръжението на дъщеря ти. Заинтересуваността ти като майка е направо жалка. Е, и без това момчето не се интересува от Гуендолин.

Мама въздъхна.

— Глен, наистина, трябва отново да започнеш да вземаш онези успокоителни таблетки за жени в критическата.

Веждите на лейди Ариста почти се събраха по средата на челото й, толкова мрачно се беше навъсила, и тъкмо си поемаше дълбоко въздух, вероятно за да изпрати мама и леля Гленда в леглото без десерт, когато Каролайн се върна и триумфално обяви.

— Голъм все пак е дошъл при Гуендолин!

Тъкмо бях завряла в устата си голямо парче киш и за малко да го изплюя, когато видях Гидиън да влиза в трапезарията, следван от Шарлот, чието лице изведнъж се бе вкаменило.

— Добър вечер! — поздрави Гидиън вежливо. Бе облечен в дънки и избеляла зелена блуза. Очевидно междувременно си беше взел душ, защото косата му все още бе влажна и се къдреше в безпорядък около лицето му. — Съжалявам, наистина не исках да ви притеснявам по време на вечеря. Дойдох, за да се видя с Гуендолин.

вернуться

50

Герой от „Властелинът на пръстените“, на български името му е преведено като Ам-гъл. — Бел. прев.