За миг се възцари тишина. Ако се изключеше Ксемериус, който за малко да се изсипе от полилея от смях. Аз не можех да говоря, защото бях заета с това, да дъвча трескаво. Ник се кискаше, мама местеше поглед ту към Гидиън, ту към мен, на леля Гленда отново й избиха червени петна по врата, а погледът, който лейди Ариста отправи към младежа, спокойно можеше да е предназначен и за някоя оранжева бегония.
Само пралеля Мади показа някакви добри маниери.
— Но вие не ни притеснявате — рече тя приятелски. — Ето, заповядайте, седнете до мен. Шарлот, ще донесеш ли още едни прибори?
— Да, още една чиния за Голъм — прошепна ми Ник и се ухили.
Шарлот игнорира молбата на пралеля Мади и с каменно изражение се настани отново на мястото си.
— Много мило от ваша страна, благодаря, но вече съм вечерял — отвърна Гидиън.
Най-накрая бях успяла да преглътна киша и припряно се изправих.
— И аз се нахраних. Мога ли да стана от масата?
Погледнах първо към мама, а после към баба. Двете си размениха особени, красноречиви погледи и единодушно въздъхнаха, много дълбоко.
— Разбира се — отговори майка ми.
— Ами шоколадовата торта? — напомни ми Каролайн.
— Ще запазим едно парче за Гуендолин — намеси се лейди Ариста и ми кимна.
Приближих се към Гидиън, малко скована.
— И в стаята се възцари мъртвешка тишина — прошепна Ксемериус от полилея. — Всички погледи бяха насочени към момичето с пикливожълтата риза…
Ужас! Имаше право. Ядосах се, че преди това не си бях взела бърз душ и не се бях преоблякла — тъпата ученическа униформа бе сред най-ужасните дрехи, които притежавах. Но кой би могъл дори да предположи, че тази вечер ще имам гости? При това такива, пред които за мен бе важно как изглеждам.
— Здрасти! — каза Гидиън и се усмихна за първи път, откакто бе прекрачил трапезарията.
— Здрасти, Голъм! — отвърнах срамежливо на усмивката му.
Той се ухили по-широко.
— Дори сенките по стените занемяват, докато двамата се гледат, сякаш току-що са седнали върху някоя пърдяща възглавница — измърмори Ксемериус и запърха с крила, приближавайки се към нас. — Засвирва романтична музика от цигулки, след което двамата запристъпват един до друг, излизайки от стаята, момичето с пикливожълтата риза и момчето, което спешно се нуждаеше от фризьор. — Той летеше след нас, но при стълбите сви вляво. — Умният и красив демон Ксемериус би ви последвал в ролята на достопочтена матрона, ако не се налагаше след толкова изложени на показ чувства първо да задоволи неимоверния си апетит! Явно днес най-сетне той ще изяде онзи дебел пианист, който витае на номер 23 и по цял ден издевателства над песните на Глен Милър[51].
Гаргойлът отново помаха, после изчезна през прозореца в коридора.
Вече в стаята ми, установих с облекчение, че за щастие, не бях имала достатъчно време да съсипя прекрасния ред, който пралеля Мади бе създала в сряда. Е, добре, леглото не беше оправено, но с един замах грабнах няколкото дрехи, които лежаха наоколо, и ги хвърлих на стола при другите. После се обърнах към Гидиън, който през целия път нагоре беше мълчал. Вероятно не му бе останал друг избор, защото — все още не на себе си от неудобство — след отлитането на Ксемериус го бях заляла с водопад от думи. Бях бръщолевила безкрайно за картините, покрай които минавахме. За всяка една от около общо единайсет хилядите парчета.
— Това са моите прабаба и прадядо. Нямам представа защо са поръчали да ги нарисуват, щом като вече е имало фотоапарати. Онзи дебелият върху табуретката е прапрапрапрачичо Хю като малко момче, заедно със сестра си Петронела и три зайчета. А това е една херцогиня, чието име в момента не си спомням. Не ни е роднина, но на картината носи колие, притежание на семейство Монтроуз, затова може да виси тук на стената. А сега вече се намираме на втория етаж, затова на всички снимки в този коридор можеш да се любуваш на Шарлот. На всеки три месеца леля Гленда я води при фотографа, който уж снима и кралското семейство. Това тук е любимата ми снимка: Шарлот като десетгодишна заедно с един мопс с лош дъх, което може да се познае по изражението й, не смяташ ли?
И така нататък, и така нататък. Беше ужасно.
Едва в стаята ми успях да прекъсна бръщолевенето си, но само защото тук не висяха картини по стените. Изпънах покривката на леглото, като незабележимо скрих нощницата ми „Хелоу Кити“ под възглавницата. После се обърнах и погледнах Гидиън очаквателно. Сега вече му дадох думата да каже нещо.
51
Джазов музикант тромбонист, бенд лидер, композитор и аранжор от ерата на суинга. —