Той се ухили.
— Не се притеснявай. Няма да се изпаря във въздуха.
— Лесли, става ли по-късно да ти се обадя? И благодаря за новата мелодия на телефона. Много смешно!
Но приятелката ми сякаш изобщо не ме чу.
— Гуен, прочетох „Ана Каренина“ — избълва тя на един дъх. — Мисля, че вече знам какво смята да прави графът с Философския камък.
Философският камък можеше да върви на майната си. Или поне в момента.
— Ъъъ… страхотно — отвърнах и погледнах към Гидиън. — По-късно непременно ще…
— Няма страшно — прекъсна ме Лесли. — Вече пътувам към теб.
— Наистина ли? Аз…
— Е, ако трябва да съм точна, всъщност вече пристигнах.
— Къде си?
— Ами… тук. В коридора ви. А след мен по стълбите се качват майка ти, брат ти и сестра ти. А пралеля ти се тътри след тях. Така, сега ме изпревариха и май всеки момент ще почукат на вратата ти…
Но Каролайн изобщо не си направи този труд. Без каквото и да е предизвестие, тя разтвори широко вратата и извика, сияеща от радост:
— Шоколадова торта за всички! — А после се обърна назад към останалите и добави: — Виждате ли, че не се целуват!
| Име | Скъпоценен камък | Алхимическо съответствие | Животно | Дърво | |
|---|---|---|---|---|---|
| Ланселот де Вилърс 1560–1607 | Кехлибар | Calcinatio | Жаба | Бук | |
| Елейн Бърли 1562–1580 | Опал | Putrefactio et | mortificio | Кукумявка | Орех |
| Уилям де Вилърс 1636–1689 | Ахат | Sublimatio | Мечка | Бор | |
| Сесилия Удвил 1628–1684 | Аквамарин | Solutio | Кон | Явор | |
| Робърт Леополд граф Сен Жермен 1703–1784 | Смарагд | Distillatio | Орел | Дъб | |
| Жана дьо Понкаре Мадам Дюрфе 1705–1775 | Цитрин | Coagulatio | Змия | Гинко | |
| Джоиатан и Тимоти де Вилърс 1875–1944, 1875–1930 | Карнеол | Extractio | Сокол | Ябълка | |
| Маргрет Тилни 1877–1944 | Нефрит | Digestio | Лисица | Липа | |
| Пол де Вилърс *1974 | Черен турмалин | Ceratio | Вълк | Офика | |
| Люси Монтроуз *1976 | Сапфир | Fermentatio | Рис | Върба | |
| Гидиън де Вилърс *1992 | Диамант | Multiplicatio | Лъв | Тис | |
| Гуендолин Шепърд *1994 | Рубин | Projectio | Гарван | Бреза |
Глава 11
Денят наистина бе изпъстрен с всякакви странности (най-важното накратко: Гидиън ме обичаше! О, и разбира се, историята с шпагата и смъртта), но този вечерен семеен пикник в моята стая ми се стори най-странното от всички събития. И така, хората, които означаваха най-много за мен на този свят, се бяха събрали върху килима ми, смееха се и говореха един през друг — мама, пралеля Мади, Ник, Каролайн, Лесли и Гидиън! И всички имаха следи от шоколад по лицата. (Тъй като на леля Гленда и Шарлот им бе секнал апетитът, а лейди Ариста по принцип ненавиждаше сладко, шоколадовата торта бе останала изцяло за нас.) Може би фактът, че между Гидиън и семейството ми веднага се възцариха приятелски отношения, се дължеше на тортата, но е възможно и причината да бе в това, че той бе много по-отпуснат, отколкото го бях виждала някога. И това, въпреки че мама и пралеля Мади му зададоха цял куп от странни, та чак до неудобни въпроси, а Ник продължаваше упорито да го нарича Голъм.