Когато и последната трошичка бе ометена, пралеля Мади се надигна, пъшкайки.
— Мисля, че трябва отново да сляза долу и да помогна на Ариста. Господин Търнър се вмъкна в къщата заедно с обожателя на Шарлот и сигурно все още продължават да се карат заради бегониите. — Тя подари на Гидиън една от усмивките си с трапчинки. — Знаете ли, Гидиън, за един Де Вилърс сте наистина необичайно симпатичен.
Той също се изправи и й отвърна весело, като разтърси ръката й:
— Много благодаря. Беше ми изключително приятно да се запозная с вас.
— О! — Лесли ме сръга с лакът в ребрата. — Освен всичко друго, има и маниери. Вдига си задника, когато някоя дама се изправи. А какъв сладък задник само! Колко жалко, че е такъв мръсник!
Завъртях очи.
Мама изтупа трохите от роклята си и подкани Каролайн и Ник също да стават.
— Хайде, вие двамата. Вече е време за лягане.
— Мамо! — възкликна Ник обидено. — Днес е петък, а и аз съм на дванайсет!
— И аз искам да остана, моля те. — Каролайн погледна чистосърдечно нагоре към Гидиън. — Харесвам те. Ти наистина си много мил и страшно хубав.
— Да, наистина — прошепна ми Лесли. — Да не би той току-що да се изчерви?
Така изглеждаше. Колко сладко.
Лакътят на Лесли отново уцели ребрата ми.
— Зяпнала си като някоя овца — изсъска тя.
В този момент Ксемериус влетя през затворения прозорец и с доволно оригване се приземи върху бюрото.
— Когато умният и изключително хубав демон, изпълнен с надежда, се завърна от излета си, със съжаление установи, че междувременно момичето не бе загубило нито пикливожълтата си риза, нито невинността си… — издекламира той като част от някой все още ненаписан роман.
Обърнах се към него и произнесох само с устни:
— Млъквай!
— Просто казвам — отвърна той обидено. — Случаят беше удобен. А и в крайна сметка вече не си чак толкова млада и кой знае дали утре отново няма да мразиш този тип до дъното на душата си.
Когато пралеля Мади си тръгна, а мама изгони Каролайн и Ник от стаята ми, Гидиън затвори вратата след тях и ни погледна с усмивка.
Лесли вдигна отбранително ръце във въздуха.
— А, не, забрави! Аз няма да си тръгна. Трябва да обсъдя важни неща с Гуен. Строго секретни неща.
— Тогава и аз няма да си тръгна — каза Ксемериус, скочи върху леглото ми и се сгуши върху възглавницата.
— Лес, мисля, че вече не е нужно да пазим в тайна някои неща от него — казах аз. — Няма да е зле да съберем в един общ казан знанията на всички ни.
Колко добре го казах само!
— А и се съмнявам, че в този случай Гугъл би могъл да помогне особено — рече Гидиън с насмешка. — Извинявай, Лесли, но наскоро господин Уитман ни показа една хубавичка папка, в която си събрала… ъъъ… необикновена информация.
— Така ли?! — Лесли постави ръце на кръста си. — А аз тъкмо си мислех, че може би все пак не си такъв арогантен задник, както Гуен все повтаря! Хубавичка, как ли пък не! Това са… — Тя сбърчи нослето си леко засрамена. — Колко подло от страна на Катеричката да показва наоколо папката ми! В началото тези проучвания в интернет бяха всичко, с което разполагахме, и аз много се гордеех с тях.
— Но междувременно открихме много повече — вметнах аз. — Първо, защото Лесли е гений, и второ, защото много пъти се срещнах с дя…
— Разбира се, нямаме намерение да издаваме източниците си! — Приятелката ми ме стрелна с поглед. — Той все още е един от тях, Гуен. Нищо, че хормонално е замъглил сетивата ти.
Докато отново сядаше на килима, Гидиън се ухили широко.
— Добре. Тогава, значи, аз съм първи.
И без да изчака съгласието на Лесли, започна отново да разказва за документите, които бе получил от Пол. За разлика от мен, приятелката ми бе повече от ужасена от твърдението, че когато кръгът на кръвта се затвори, ще трябва да умра. Направо пребледня под луничките си.
— Мога ли да видя тези документи? — попита тя.
— Разбира се.
Гидиън измъкна няколко сгънати листове от джоба на дънките си и още няколко — от джоба на блузата си. Доколкото успях да видя, хартията бе пожълтяла и на сгъвките — доста протрита.
Лесли го зяпна изумено.
— И ги разнасяш просто ей така в джобовете ти? Това са ценни оригинални документи, а не… сополиви носни кърпички. — Тя посегна да ги вземе. — Та те почти са се разпаднали. Мъжка му работа! — Внимателно разтвори документите. — И си напълно сигурен, че не са фалшификати?