Лесли му хвърли леден поглед.
— Но на мен ми разказа — побързах да кажа. — Лес, искаше да ни обясниш какво наистина цели графа с Философския камък!
— Точно така. — Лесли сбърчи чело. — Заради това исках да започна по-отдалече. Разбира се, отнело е известно време, докато наследниците на конт Ди Мадроне са се добрали до първия пътуващ във времето, Ланселот де Вилърс…
— Спокойно можеш да съкратиш историята — прекъсна я Гидиън. — Не разполагаме с чак толкова много. време. Вдругиден отново ще се срещнем с графа, а междувременно трябва, съгласно разпорежданията му, да се сдобия с кръвта на Люси и Пол. Опасявам се, че ако не успея, ще ни изненада с някакъв друг план… — Той въздъхна. — И така?
— Но и не трябва да пренебрегваме детайлите. — Приятелката ми също въздъхна и за миг зарови лице в ръцете си. — Е, добре. Пазителите вярват, че Философският камък е нещо, което решително ще спомогне за развитието на човечеството, защото ще го спаси от всички болести, нали така?
— Точно така — отвърнахме двамата с Гидиън в хор.
— Но Люси, Пол и дядото на Гуени, а реално погледнато и Флорентинският алианс, са били на мнение, че това е лъжа!
Кимнах.
— Я почакай! — Гидиън бе свъсил вежди. — Дядото на Гуени? Нашият Велик пазител преди чичо ми Фолк?
Отново кимнах, този път малко виновно. Той се втренчи в мен и изведнъж направи физиономия, сякаш му просветна.
— Продължавай, Лесли — каза той. — На какво си се натъкнала?
— Люси и Пол са смятали, че графът иска Философския камък само за себе си — Лесли млъкна за момент, за да се убеди, че наистина следяхме всяка нейна дума. — Защото Философският камък трябва да направи него и само него безсмъртен.
Двамата с Гидиън останахме безмълвни. Аз, защото бях подобаващо впечатлена. При Гидиън не знаех каква е причината. Изражението му дори не загатваше какво си мисли.
— Разбира се, графът е трябвало да измисли всичките тези глупости за спасението на човечеството и така нататък, за да убеди хората да работят за него — продължи Лесли. — Едва ли е щял да успее да изгради такава мощна тайна организация, ако беше обявил какво действително цели.
— Затова ли е всичко? Значи, цялата работа се върти единствено около факта, че някакъв си старчок се страхува от смъртта?
Почувствах се разочарована. Това ли трябваше да е тайната зад тайната? Затова ли бяха всички тези усилия?
Докато скептично клатех глава и в мислите си заформях изречение, започващо с „но“, Гидиън още повече свъси вежди.
— Всичко съвпада — измърмори той. — По дяволите, Лесли има право. Съвпада.
— Какво съвпада? — попитах.
Той бързо скочи на крака и започна да обикаля из стаята ми.
— Не мога да повярвам, че столетия наред семейството ми се е хващало на въдицата му. Че аз съм се хванал на въдицата му! — Той се спря пред мен и дълбоко си пое дъх. — …въздухът ще се изпълни с ухание на разни времена, само един ще остане във вечността на таз земя. Ако внимателно се чете, определено се разбира. Всички зарази и физически недъзи като дим ще се изпарят, под дванайсетте съзвездия обещанията ще се осъществят. Разбира се! За да дари някого с вечен живот, тази субстанция трябва да може да излекува всичките му болести. — Гидиън разтри слепоочията си и посочи разръфаните листове на килима. — А предсказанията, които графът е скрил от пазителите, го казват още по-ясно. Философският камък обвързва вечността. Нова сила расте в одеждите на младостта. На тоз, който носи магията, безсмъртна е властта. Колко е просто! Защо досега не съм се сетил? Толкова се бях фиксирал върху факта, че Гуендолин трябва да умре и може аз да съм отговорен за това, че изобщо не успях да видя истината, въпреки че е била точно под носа ми.
— Ами… — рече Лесли и не успя да прикрие триумфалната си усмивка, — предполагам, че талантите ти са в други области. Нали, Гуени? — А после добави с помирителен тон: — А и си имал и други неща за правене.
Взех пожълтелите документи.
— Ала внимавай, когато изгрее дванайсетата звезда, тръгва по своя път тленната съдба. Младостта се стопява, Дъбът е обречен на гибел тогава, вече не е вечен. Единствено ако изгасне дванайсетата звезда, Орелът за вечни времена постигнал ще си е целта — прочетох, запъвайки се, като се опитвах да игнорирам, че при тези думи кожата ми настръхна. — Добре, дванайсетата звезда съм аз, но както обикновено, останалото ми звучи на китайски…