— Всеки знае, че „Мон дезир“ принадлежи на негова светлост лорд Едуард Кемпиън. Никога не съм чувал за господин Чарлз Ламптън, трябва да е отскоро тук.
— Благодаря ви — рече Джеймс и се оттегли.
Информацията го смая. Със сигурност не бе възможно раджата сам да е пуснал камъка в джоба и да е забравил. Джеймс поклати глава. Тази хипотеза не го задоволяваше, но очевидно крадецът трябва да е някой от участвалите в домашното парти. Тази ситуация напомни на Джеймс за някои от любимите му литературни произведения.
Независимо от това неговата собствена цел остана непроменена. Всичко ставаше съвсем лесно. Плажът беше, както се бе надявал, практически пуст. За още по-голям късмет вратата на „Мон дезир“ още беше открехната. Вмъкването вътре стана за миг. Джеймс тъкмо вдигаше собствените си панталони от закачалката, когато един глас зад него го накара внезапно да се обърне.
— Ето, че ви хванах, човече! — каза гласът.
Джеймс го гледаше с отворена уста. На вратата на „Мон дезир“ стоеше един непознат — добре облечен мъж на около четиридесет години, с изострено и подобно на ястреб лице.
— Ето, че ви хванах! — повтори непознатият.
— Кой… кой сте вие? — запъна се Джеймс.
— Детектив-инспектор Мерилийз от Скотланд Ярд. И ще ви обезпокоя с нареждането да предадете онзи смарагд — каза решително другият.
— Смарагда?
Джеймс искаше да спечели време.
— Точно това казах, да — рече инспектор Мерилийз.
Говореше с твърд делови глас. Джеймс се опита да дойде на себе си.
— Не знам за какво говорите — каза той с тон, изразяващ достойнство.
— О, да, момчето ми, мисля, че знаете.
— Всичко това е грешка. Мога съвсем ясно да обясня — рече Джеймс и после млъкна.
По лицето на другия беше изписана досада.
— Винаги казват така — сухо измърмори човекът от Скотланд Ярд. — Предполагам, че сте го намерили, докато сте се разхождали по плажа, а? Обяснението ще е нещо подобно.
„Наистина имаше сходство“ — призна си на ум Джеймс, но все още се опитваше да спечели време.
— Откъде да знам, че сте такъв, за какъвто се представяте? — попита тихо той.
Мерилийз обърна за миг ревера на сакото си, показвайки една значка. Джеймс го загледа с очи, които щяха да изскочат от мястото си.
— А сега виждате ли с кого си имате работа! Новак сте, забелязах го. Първата ви работа, нали? — попита почти сърдечно другият. Джеймс кимна. — Така си и помислих. А сега, момчето ми, ще ми дадете ли смарагда или трябва да ви претърся?
Джеймс възвърна способността си да говори:
— Той… той не е у мен — заяви той.
Мислеше трескаво.
— Оставил сте го в квартирата си? — попита Мерилийз.
Джеймс кимна.
— Много добре, тогава ще отидем там заедно — каза детективът и хвана Джеймс под ръка. — Няма да рискувам да ми избягате. Ще отидем в квартирата ви и ще ми дадете този камък.
Джеймс несигурно заговори:
— Ако го направя, ще ме пуснете ли?
Мерилийз сякаш се смути.
— Знаем точно как е взет камъкът — обясни той, — а също и за дамата, която е замесена. Разбира се, раджата иска работата да се потули. Знаете какви са тези туземни владетели, нали?
Джеймс, който не знаеше нищо за туземните владетели, с изключение на един, свързан с шумен процес, кимна глава, давайки си вид, че разбира.
— Съвсем няма да е в реда на нещата, разбира се, но вие можете да останете ненаказан — обясни детективът.
Джеймс отново кимна. Бяха минали покрай хотела и сега влизаха в града. Джеймс указваше посоката, а другият нито за миг не изпускаше ръката му.
Внезапно Джеймс се поколеба и за малко да заговори. Мерилийз го погледна проницателно и после се засмя. Минаваха точно покрай полицейския участък и той забеляза мъчителния поглед, който Джеймс хвърли натам.
— Първо ще ви дам шанс — каза добронамерено детективът.
В този момент събитията започнаха да се развиват бързо. Джеймс издаде силен вик, сграбчи ръката на другия и извика със силен глас:
— Помощ! Крадец! Помощ! Крадец!
За по-малко от минута около тях се струпа тълпа.
Мерилийз се опитваше да измъкне ръката си от хватката на Джеймс, който извика:
— Обвинявам този човек. Обвинявам го, че ме обра.
— За какво говориш, глупако? — извика другият.
Един полицай пое нещата в свои ръце. Господин Мерилийз и Джеймс бяха отведени в полицейския участък. Джеймс повтори оплакването си, заявявайки възбудено:
— Този човек току-що ме обра. Моят портфейл е в десния му джоб.
— Този мъж е луд. Можете сам да проверите, инспекторе, и да видите дали казва истината — оплака се другият.