— Точно това каза и Хенри — прекъсна го тя. — Той иска да купи цветен. Но аз не желая да се разделям със стария. Ти знаеш, това не е само телевизор, но и комбинация с радио и грамофон, а дървото и моделът му са много подходящи към останалите ни мебели. Освен това…
— Да, знам — отвърна Тейн, който вече беше слушал всички тия обяснения.
Горкият Хенри, помисли си той. Що ли за живот трябва да води? Цял ден да вика и да командува всички в завода за компютри, а после, като се върне в къщи, да понася такава тирания.
— Бизли — каза Аби с глас на сержант, провеждащ обучение, — качи се на камиона и отвържи телевизора.
— Добре, мем — отвърна Бизли, кльощав и отпуснат човек с тъпо изражение.
— И внимавай с него! Не искам да го изподраскаш.
— Добре, мем.
— Аз ще ти помогна — предложи Тейн.
Двамата се покатериха върху камиона и започнаха да отвързват старото чудовище.
— Тежък е — предупреди ги Аби. — Пипайте внимателно.
Телевизорът наистина беше тежък и неудобен за носене, но Бизли и Тейн го довлякоха до задния вход от другата страна на къщата и оттам го свалиха по стълбите в мазето. Аби ги следваше неотменно, вперила орлов поглед, дебнейки да не го одраскат.
В мазето Тейн беше съчетал работилница и изложба на стари мебели. В единия му край бяха натрупани пейки и инструменти, а по пода лежаха разпръснати кутии с всякакви отпадъци и купчини въжета, кабели и пирони. В другия край се намираше колекция от вехти столове, хлътнали пружини за легла, старинни ниски и високи скринове, стари кофи за въглища, боядисани в златно, тежки железни решетки за камини и още много други вехтории, които Тейн бе купил на възможно най-ниската цена по време на пътуванията си надлъж и нашир.
С Бизли поставиха предпазливо телевизора на пода. Аби ги наблюдаваше изкосо от стълбата.
— О, Хайръм — възкликна тя възбудено, — измазал си тавана на мазето и сега изглежда много по-добре.
— А? — попита Тейн.
— Таванът. Казах, че си го измазал.
Тейн вдигна глава и видя, че тя говореше истината. Таванът беше измазан, но той не го беше пипал.
Преглътна и наведе глава, после хвърли бързо още един поглед нагоре. Таванът си оставаше все така измазан.
— Това не е от излятата плоча — с открито възхищение забеляза Аби. — Не се виждат никакви цепнатини. Как го направи?
Тейн преглътна отново и си възвърна говора.
— Измайсторих го някак си — отвърна и той с несигурен глас.
— Ще трябва да дойдеш и направиш същото и в нашето мазе. То изглежда така ужасно. Бизли измаза тавана на игралната зала, но си остави ръцете по него.
— Да, мем — каза Бизли гузно.
— Когато ми остане време — обеща Тейн, готов да се съгласи с всичко, само да се отърве от тях.
— Би имал повече време — каза му Аби с леден тон, — ако не се скиташе из цялата страна, за да купуваш тези изпотрошени стари мебели, които наричаш старинни. Вероятно можеш да измамиш гражданите, които идват тук, но не и мене.
— От някои от тях мога да спечеля много пари — спокойно й отвърна Тейн.
— И да дадеш и ризата си за останалите.
— Имам стар китайски порцелан, точно такъв, какъвто търсите — предложи Тейн. — Купих го тези дни. Направих добра сделка. Мога да ви го продам евтино.
— Не ме интересува — каза Аби и млъкна, стискайки зъби.
Обърна се и се качи обратно по стълбата.
— Не е в настроение днес — подхвърли Бизли. — Денят ще е лош. Така става винаги, когато сутрин стане рано.
— Не й обръщай внимание — посъветва го Тейн.
— Опитвам се, но ми е невъзможно. Сигурен ли си, че не ти трябва помощник? Не искам да ми плащаш много.
— Съжалявам, Бизли, но виж какво, я ела някоя вечер и тогава ще поиграем на дама.
— Ще дойда, Хайръм. Ти си единствения, който ме е канил някога. Всички останали само ми се смеят или ми крещят.
— Бизли, идваш ли най-сетне? — чу се отгоре сърдитият глас на Аби. — Цял ден ли ще се мотаеш там? Имам още килими за тупане.
— Добре, мем — каза Бизли, отправяйки се към стълбата.
Седнала в камиона, Аби се обърна заповеднически към Тейн:
— Нали ще поправиш телевизора? Без него сме загубени.
— Веднага — отвърна Тейн.
Той остана да ги наблюдава, докато потеглиха, после се огледа, търсейки Таузър, но кучето беше изчезнало. Най-вероятно се намираше отново при дупката на мармота, в гората, от другата страна на пътя. Отишъл е дори без да закуси, помисли си Тейн.
Когато се прибра в кухнята, чайникът кипеше бурно. Сложи кафе в машинката и след това сипа водата. После слезе в мазето.
Таванът беше все така измазан.
Тейн запали цялото осветление и обиколи помещението, гледайки към тавана.