Замазката беше направена от странен бял материал, който изглеждаше прозрачен, но не напълно. Можеше да се вижда в него, но не и през него. И нямаше никакви следи от пукнатини. Работата беше изпипана чисто, замазка имаше плътно около водосточните тръби и лампите на тавана.
Тейн се качи на един стол и почука по тавана с кокалчетата на пръстите си. Материалът издаде звук като камбанка, почти точно такъв, какъвто би се получил от леко чукване с нокът по чаша за шампанско.
Слезе от стола и застана до него, като клатеше глава. Нищо не разбираше. Снощи бе останал тук до късно да поправя косачката на Бейкър Стивънс и тогава таванът не изглеждаше измазан. Тейн се разтършува из една от кутиите и намери бормашината. После избра една от най-малките бургии и я сложи, пъхна щепсела в контакта, качи се отново на стола и се опита да пробие дупка на тавана. Свистящата стомана се плъзгаше лудо напред-назад, без да направи дори драскотина. Изключи бормашината и се вгледа по-отблизо в тавана. Върху него не бе останала абсолютно никаква следа. Опита отново, като натискаше с цялата си сила. Чу се пукот и счупеният край на свредлото се удари в стената.
Намери нова бургия, сложи я на бормашината и се качи бавно по стълбата. Прекалено бе смутен, за да може да разсъждава. Таванът не трябваше да бъде измазан, но ето че беше. И ако все още не се беше побъркал съвсем, Тейн би се заклел, че не го бе измазвал.
Във всекидневната той подгъна единия край на изтъркания килим, включи бормашината и като коленичи, започна да пробива пода. Свредлото потъна меко в стария дъбов паркет и после спря. Натисна по-силно, но то се въртеше, без да напредне ни на косъм. А трябваше да се предполага, че под това дърво няма нищо. Нищо, което да спре свредлото на бормашината. Веднъж пробило пода, то трябваше да попадне в празното пространство между гредите.
Тейн освободи бормашината и я остави настрана. Отиде в кухнята. Кафето бе вече готово, но той бръкна в чекмеджето на масата и извади продълговато джобно фенерче. Върна се във всекидневната и освети дупката, която беше пробил. На дъното й се виждаше нещо блестящо.
Върна се в кухнята, намери няколко кнедли, останали от предишния ден, и си наля чаша кафе. После седна до кухненската маса, отхапа от кнедлите и се замисли какво да прави. Поне за момента не може да направи нещо особено. Дори цял ден да си блъска главата и да се опитва да си обясни какво се бе случило с пода, вероятно нямаше да узнае нищо повече. Практичният му дух на янки-бизнесмен се разбунтува срещу такова ужасно прахосване на времето.
Трябва да взема това кленово легло с четирите табли, каза си Тейн, преди някой безпринципен градски антиквар да го грабне, щом го види. Подобен екземпляр, размишляваше той, може да се продаде на добра цена, ако човек има късмет. Възможно е да се спечели и нещо отгоре, ако се захване както трябва за работата. Може би, рече си той, ще успея да го разменя. Например имам един портативен телевизор, който взех миналата година срещу чифт кънки за лед. Тези хора от Уудмен вероятно ще се зарадват да получат поправения телевизор, който изглежда почти като нов, срещу това легло. В крайна сметка, те не ползуваха леглото и не си даваха сметка за стойността му, надяваше се пламенно Тейн.
Изяде набързо кнедлите и изгълта още една чаша кафе. Сипа остатъците от храната в една чиния за Таузър и я остави отвън, пред вратата. После слезе в мазето, взе телевизора и го сложи в каросерията на камиона. След като помисли малко, добави една поправена ловджийска пушка, която би стреляла отлично, ако човек внимава и не употребява мощни далекобойни патрони, взе и куп други дреболии, които можеха да му бъдат от полза за една евентуална размяна.
Върна се късно след тежко, но напълно успешно пътуване. Освен кленовото легло в камиона се намираха още един люлеещ се стол, решетки за камина, връзка стари списания, старинен скрин от орехово дърво и кресло от XVII век, което някой бездарен художник бе боядисал плътно с ябълково-зелена боя. Всичко това бе получил срещу телевизора, пушката и пет долара. И което бе още по-интересно, Тейн бе успял така да направи размяната, че сигурно в този момент онези от Уудмен се превиваха от смях, че са могли да го надхитрят. Мисълта за това обаче го правеше да се чувствува леко гузен — хората се бяха държали така приятелски. Бяха се отнесли много мило към него, даже го бяха поканили да вечеря с тях. След това му бяха показали фермата и накрая дори му предложиха да се отбие пак при тях, ако минава по същия път.
Беше пропилял целия ден и това не му беше приятно, но може би си заслужаваше да си изгради там репутация на човек, който е много мекушав и не знае цената на долара. Вероятно така би могъл и някой друг път да направи подобна успешна сделка със съседите си.