— Щом ти го казваш, Хайръм.
Той влезе в къщата, скъклената врата издрънча зад гърба му и след минута Тейн го чу да се рови из кухнята.
Не бе чудно, че Бизли трепери, размисли той, и не го осъждаше, че се бе уплашил. Да излезеш от вратата на къщата си и да попаднеш в неизвестна местност, бе наистина страшен шок. В края на краищата човек би могъл да свикне с всичко, разбира се, но за това се изисква време.
Слезе от верандата, заобиколи камиона и ъгъла на гаража и бе готов да попадне обратно в познатото Уилоу Бенд, тъй като, когато бе влязъл през задната врата, селото все още бе там. Но сега нямаше и следа от него, а само пустиня, и то още по-голяма.
Обиколи къщата и видя, че тя няма задна част. Задната стена на сградата представляваше сега същото, което се бе получило от фасадата — същата гладка крива, събираща в една двете страни на къщата.
Върна се от другата страна обратно до предния двор. Навсякъде се простираше пустиня, фасадата бе все така на мястото си, както преди, без да се е променила ни най-малко. Камионът бе там, на отрязания път, и колата в гаража, чиито врати стояха отворени.
Тейн направи няколко крачки в пустинята, клекна и загреба шепа пясък. Песъчинките бяха съвсем обикновени. Той остана така клекнал и пусна пясъка да изтече между пръстите му.
В Уилоу Бенд се намираше задната част на къщата, която нямаше фасада. Тук, където и да е това, имаше вход отпред, но задната част липсваше.
Изправи се, изтърси останалия пясък и избърса прашните си ръце в панталоните.
С края на окото си долови някакво движение на верандата и тогава ги видя.
Наредени в колона едно след друго, дребни животинчета, ако бяха животинчета изобщо, слизаха, марширувайки по стълбите. Бяха високи десетина сантиметра и ходеха на четири крака, макар че предните им крайници бяха в същност ръце, а не крака. Мишите им физиономии с остри и дълги носове напомняха леко човешки лица. Изглеждаше като че ли са покрити с люспи, а не с козина, защото когато вървяха, телата им блестяха и се преливаха. Всички имаха опашки, които приличаха на телените опашки на заводските играчки, и те стърчаха право над тях и се полюшваха от движенията им.
Слязоха по стъпалата в една колона, като спазваха идеален военен ред, крачейки на разстояние петнадесетина сантиметра едно от друго. Като стигнаха долу, се отправиха директно през пустинята в права линия, сякаш знаеха точно къде отиват. Излъчваха чувство на твърда устременост и все пак се забелязваше, че не бързат особено много.
Тейн ги преброи. Бяха шестнадесет. Наблюдаваше ги, докато се изгубиха от погледа му в пустинята.
Отидоха си, помисли си Тейн. Тези, които бяха дошли да живеят при мен. Направиха тавана, ремонтираха телевизора на Еби и поправиха печката и радиото. И е много вероятно да са дошли на Земята със странната машина от матово стъкло, която бе заровена в гората.
Но ако бяха дошли по този начин на Земята, тогава кое бе това място тук?
Тейн се качи на верандата, отвори стъклената врата и видя дупката с диаметър около 15 сантиметра, която гостите му бяха пробили във вратата, за да могат да излязат от къщата. Той мислено си отбеляза, че някой ден, когато има време, ще трябва да я запълни. После влезе и тръшна вратата зад гърба си.
— Бизли! — извика той.
Не последва никакъв отговор. Таузър изпълзя изпод любимото си канапе и виновно заскимтя.
— Всичко е наред, куче — каза Тейн. — Те уплашиха и мене.
Когато отиде в кухнята, слабата лампа на тавана осветяваше обърнатата кутия с кафе, счупената чаша по средата на пода, изтърваната купа с яйца.
После Тейн слезе долу и забеляза, че задната врата бе разбита така, че едва ли можеше да се оправи. Ръждивата й мрежа бе пробита, по-точно разкъсана, и част от рамката й бе счупена. Тейн я разгледа с нескрито възхищение.
— Горкият глупак — рече той. — Избягал е направо, без дори да се опита да я отвори.
Запали осветлението и заслиза по стълбата на мазето. На половината път обаче се спря недоумяващ.
От лявата му страна се намираше стена от същия материал, от който бе направен и таванът. Наведе се и видя, че стената минава през цялото мазе, от пода до тавана, отрязвайки го от работилницата.
А какво ставаше в работилницата? Спомни се, че там се намираше компютърът, който Хенри му беше изпратил точно тази сутрин. Три камиона, бе казал Бизли. Три камиона оборудване бе попаднало направо в лапите им.
Тейн се отпусна изнемощял на стълбата.
Трябва да са си помислили, каза си той, че им сътруднича. Може би са решили, че знам кои са и защо са тук и че ще работя с тях. Или са си мислили, че им плащам за поправката на телевизора, печката и радиото. Но ако се разгледат нещата по реда, по който са станали, защо са ремонтирали телевизора, печката и радиото? Какво означава това? Наем ли? Приятелски жест? Или просто малко практическо занимание, за да разберат какво могат да направят с техниката в нашия свят? Вероятно да пробват как би могла да се приспособи тяхната технология към материалите и условията, които са намерили на тази планета?