Тейн вдигна ръка и почука с кокалчетата на пръстите се по стената над стълбата. Гладката бяла повърхност издаде кънтящ звук. Прилепи ухото си до стената, заслуша се внимателно и му се стори, че чува леко бръмчене, което беше така слабо, че не можеше да бъде напълно сигурен.
Косачката за трева на Бейкър Стивънс беше там зад стената и още много други машинарии, чакащи ремонт. Ще ми смъкнат направо кожата, помисли си той, особено Стивънс. Той си пада побойник. Бизли трябва да се е побъркал от страх, продължи мислите си Тейн. Когато е видял тези същества да излизат от мазето, той е излетял като ракета. Втурнал се е направо към вратата, без да си дава труд да я отвори. Сега трябва да е долу в селото, разправяйки историята на всеки, който се спре да го слуша. Обикновено никой не обръща много внимание на Бизли, но ако той крещи достатъчно дълго и силно, вероятно ще се решат да проверят какво е станало. Ще нахлуят тук, оглеждайки мястото, и ще останат с облещени очи, като видят липсващата фасада, и съвсем скоро някои от тях ще се опитат да се намесят.
А това не е тяхна работа, реши твърдо Тейн, в когото се събуди духа на бизнесмен. От предния двор започваше необятна неусвоена земя, и единственият път да се стигне до нея минаваше през къщата му. В такъв случай това означаваше, че земята му принадлежи. Може би не беше много хубава и там можеше да няма нищо. Но преди да допусне други да нахлуят в нея, по-добре бе сам да провери и да види.
Тейн се качи по стълбите и отиде в гаража. Слънцето стоеше все още над северния хоризонт и всичко бе застинало неподвижно. Намери чук, гвоздеи и няколко къси дъски и ги отнесе в къщата.
Таузър бе използувал положението и спеше в креслото със златиста дамаска, но Тейн не го закачи. Заключи задната врата и закова няколко дъски напряко през нея. После затвори прозорците на кухнята и спалнята и също ги закова с дъски. Това трябва да поспре селяните, си каза той, когато пристигнат ядосани тук да разберат какво става.
След това извади от килера ловджийската пушка, кутия с патрони, бинокъл и стара манерка. Напълни манерката с вода от чешмата, сложи в една чанта храна за себе си и за Таузър, тъй като нямаше време за ядене.
Избута Таузър от креслото.
— Хайде, Тауз, — каза той, — да вървим да поразгледаме по-отблизо.
Преди да тръгнат, провери бензина на камиона. Резервоарът бе почти пълен. Качи се с кучето и постави пушката на удобно място, за да му е под ръка. После даде заден ход, обърна камиона и се отправи на север през пустинята.
Пътуването беше леко. Пустинята бе равна като под. От време на време ставаше грапава, но не по-лоша от селските пътища, по които той обикаляше на лов за старинни мебели.
Пейзажът не се променяше. Тук-там се срещаха ниски хълмчета, но пустинята се простираше все така равна и плоска чак до далечния хоризонт. Тейн продължаваше да кара на север, точно срещу слънцето. На няколко места пресече пясъчни ивици.
След около половин час настигна шестнадесетте, които бяха напуснали къщата му. Те продължаваха все така да маршируват.
Като намали скоростта, Тейн кара известно време наравно с тях, но от това нямаше никаква полза: те продължаваха да вървят по пътя си, без да погледнат дори за миг встрани.
Той увеличи скоростта и ги остави зад себе си.
Слънцето на север не се помръдваше и това бе доста необичайно. Вероятно, каза си Тейн, този свят се върти около оста си много по-бавно от Земята и денят е по-дълъг. Доста по-дълъг, ако се съдеше по слънцето, което продължаваше да е неподвижно.
Надвесен над кормилото, с поглед устремен в безкрайния простор на пустинята, за пръв път той почувствува като силен шок странността на всичко наоколо.
Светът бе чужд — в това не можеше да има съмнение: друга планета, въртяща се около друга звезда, къде се намираше тя точно в космоса, никой на Земята нямаше и най-малка представа. И все пак чрез някаква машинация на тези същества, движещи се в права редица, този свят лежеше пред входната врата на къщата му.
Отпред се появи някакъв по-голям хълм. Тейн подкара камиона към него и забеляза редица от блестящи предмети, наредени по билото му. Спря и извади бинокъла си. Блестящите предмети бяха съоръжения от матово стъкло, подобни на онова в гората. Преброи осем, всяко лежеше в нещо, подобно на люлка от сив камък, и отразяваше слънцето. Имаше още люлки, но те бяха празни. Тейн свали бинокъла и остана за момент замислен дали да се покатери по хълма и да ги разгледа по-отблизо. Не, за това щеше да отдели време по-късно. Засега бе по-разумно да продължи.