— Остави Хенри настрана — прекъсна го рязко Тейн. — Да забравим Хенри поне веднъж.
Седна на земята срещу тримата и те го последваха.
— Попитай ги с какво смятат да търгуват.
— С идеи — отговори Бизли.
— С идеи! Те са луди…
И тогава разбра, че съвсем не са такива. От всички неща, които биха могли да бъдат разменени с един чужд народ, най-ценното и най-лесното за обмяна бяха идеите. Те не заемаха място и не подриваха икономиката. Те допринасяха много повече за културното благополучие, отколкото търговията с материални неща.
— Попитай ги — рече Тейн, — какво искат срещу идеята за тези седла, които яздят.
— Те се интересуват какво можеш да им предложиш.
Там беше и проблемът. Трудно бе да се отговори на този въпрос. Автомобили и камиони, двигателят с вътрешно горене — не, вероятно не това. Защото те притежаваха вече седлата. От гледна точка на тези чужденци Земята беше изостанала в транспортно отношение.
Строенето на къщи — не, това не бе такава идея, а сигурно познават строителството, тъй като там се намираше и другата къща.
Дрехи? Не, имаха си.
Боя, помисли си той. Може би тя щеше да стане.
— Попитай ги дали се интересуват от боя — обърна се Тейн към Бизли.
— Питат какво е това. Молят да обясниш.
— Добре тогава. Нека си помисля. Боята е защитно средство, с което може да се покрие почти всяка повърхност. Лесно се съхранява и лесно се прилага. Предпазва от времето и корозията. Освен това служи и за украса. Прави се във всички цветове. И се получава евтино.
— Те обмислят — каза Бизли. — Позаинтересуваха се, но съвсем слабо. Искат да узнаят повече. Карай, разправяй им още.
А, това е вече друго нещо, помисли си Тейн. Този език и аз го разбирам.
Той се настани по-удобно на земята и като се наклони леко напред, впери поглед в трите черни като тигани лица, опитвайки се да разбере какво мислят. Но не можеше. Тези тигани бяха най-мъртвите, които бе виждал — израженията им бяха непроницаеми. Това му бе познато, накара го да се почувствува у дома, в свои води. Вътрешен глас му подсказваше, че в лицата на тримата пред него ще срещне най-достойните противници в пазарлъка, с които се бе сблъсквал досега. Това също го зарадва.
— Кажи им, че не съм съвсем сигурен — рече той. — Може би се изказах твърде бързо. В края на краищата боята е много ценна идея.
— Казват, не че не са се заинтересували особено, но просто биха били признателни, ако им поразкажеш малко повече.
Уловиха се, каза си Тейн. Само да мога да ги подхвана, както трябва…
И той се зае най-сериозно с пазарлъка.
След няколко часа се показа Хенри Хортън, придружен от типичен гражданин, който бе облечен безупречно и носеше впечатляващо дипломатическо куфарче в ръка. Двамата спряха на стълбата крайно изумени.
Тейн, седнал по турски на земята, държеше една дъска и нанасяше боя върху нея, а чужденците го наблюдаваха. От петната тук-там по ръцете им можеше да се види, че те също се бяха опитали да боядисват. Наоколо лежаха пръснати други полубоядисани дъски и около две дузини стари кутии боя.
Тейн погледна нагоре и видя Хенри и другия мъж.
— Надявах се — рече той, — че все някой ще се появи.
— Хайръм — каза Хенри по-важно, отколкото обикновено, — мога ли да ти представя мистър Ланкастър, специален представител на ООН.
— Радвам се да се запозная с вас, сър — отвърна Тейн. — Чудех се дали ще…
— Мистър Ланкастър — обясни Хенри — срещна леки затруднения, когато поиска да премине през кордона, така че аз му предложих услугите си. Вече му обясних общия ни интерес в тази работа.
— Беше много мило от ваша страна, мистър Хортън — обади се Ланкастър. — Този глупав сержант…
— Човек трябва да знае само как да се отнася с хората — каза Хенри.
— Мога ли да знам, мистър Тейн — запита Ланкастър, — с какво точно се занимавате в момента?
— Пазаря се — отговори Тейн.
— Пазарите се? Що за старомоден начин на изразяване…
— Това е стара дума у янките — вмъкна бързо Хенри, — която има някои свои нюанси. Когато търгуваш с някого, просто разменяш стоки, но ако се пазариш с него, значи искаш да измъкнеш от него това, което крие.
— Много интересно — каза Ланкастър. — Предполагам, че вие се опитвате да смъкнете кожата на тези господа със сините сака…
— Хайръм е най-добрият специалист в пазарлъка по тези места — гордо заяви Хенри. — Той търгува със стари неща и трябва да се пазари доста…
— Мога ли да попитам — каза Ланкастър, като пренебрегна напълно Хортън, — какво правите с тези кутии с бои? Тези господа да не са решили да купуват боя или…