Ланкастър сякаш се задушаваше.
— Съмнявам се — каза той, — че има друг на Земята.
— Добре тогава — рече твърдо Бизли. — Нека се споразумеем. Нямам намерение да стоя тук цял ден.
— Съгласен съм! — викна Ланкастър. — Вървете двамата напред. Ще желаете ли да ни представяте? Това е възможност, която не трябва да допуснем да ни се изплъзне между пръстите. Има ли нещо, което да искате? Нещо, което да направя за вас?
— Има — отвърна Тейн. — Скоро ще дойдат важните клечки от Вашингтон и от други страни. Само ги дръжте по-настрана от нас.
— Ще обясня много внимателно на всички. Никой няма да ви пречи.
— Трябват ми още химик и някой, който да разбере обясненията за седлата. И то бързо. Мога да ги позадържа малко тези тримата, но не за дълго.
— Ще ги имаш само след няколко часа — обеща представителят на ООН. — Когото пожелаеш. А след ден-два ще имаш на разположение армия от специалисти, готови да се отзоват при първия знак, когато ти потрябват.
— Сър — каза Хенри мазно, — решението ви бе най-доброто. Хайръм и аз го оценяваме високо. А сега, щом това е уредено, трябва да вървим, защото ни чакат репортерите. Те ще се интересуват от изказването ви, сър.
Изглежда представителят на ООН нямаше нищо против и двамата с Хенри се заизкачваха по стъпалата.
Тейн се обърна и изгледа пустинята.
— Ето го големия преден двор — рече той.
Големият преден двор
Хайръм Тейн се събуди и седна в леглото си.
Таусър лаеше и драскаше по пода.
— Млъквай! — извика Тейн към кучето.
Таусър вирна уши и наклони глава към него въпросително. После захвана отново да лае и да драска по пода.
Тейн разтърка очи. Прокара ръка през четинестата си коса и реши отново да заспи като придърпа завивката си.
Обаче нямаше да може, докато Таусър лаеше.
— А бе какво ти става? — попита той Таусър, но в гласа му нямаше гняв.
— Баф! — отвърна Таусър и продължи упорито да драска по пода.
— Ако искаш да отидеш по нужда, трябва само да бутнеш плъзгащата се врата. Знаеш как става. Нали всеки ден го правиш?
Таусър спря да лае и седна тежко на пода, наблюдавайки как господарят му се измъква от леглото.
Тейн облече ризата, нахлузи панталоните си, но не си даде труд за обувките.
Таусър изтича в ъгъла на стаята, притисна муцуната си към дъската в основата на стената и задуши с влажния си нос.
— Да не си погнал някоя мишка? — попита Тейн.
— Баф! — отвърна Таусър с подчертан акцент.
— Не си спомням някога да си вдигал такава врява заради една мишка — рече Тейн, леко озадачен. — Сигурно си откачил.
Беше красиво лятно утро. Слънчевите лъчи нахлуваха през отворения прозорец.
„Денят е хубав за риба“, рече си Тейн, ала сетне си спомни, че няма да ходи за риба, защото трябваше да отиде до града и да разгледа онази голяма спалня от кленово дърво, за която бе чул по пътя за Уудмън. „Твърде вероятно е“, помисли си Тейн, „да искат два пъти повече от действителната й стойност. Времето е такова, че човек не може да припечели един честен долар. Всички започнаха много да разбират от антики.“
Тейн стана от леглото и се упъти към всекидневната.
— Хайде — рече той на Таусър.
Таусър тръгна с него, спирайки от време на време, за да души из ъглите и да драска по пода.
— Здравата си се наострил — каза Тейн.
„Сигурно е някой мармот2“, помисли си той. „Къщата остарява“.
Той отвори плъзгащата се врата и Таусър излезе навън.
— Остави го този мармот за днес — посъветва Тейн кучето. — Загубил си битката. Никога няма да го откриеш.
Таусър зави зад ъгъла на къщата.
Тейн забеляза, че нещо с табелата, окачена на крайпътния пилон, не беше наред. Една от халките се бе отворила и ламарината висеше.
Той прекоси алеята за колите, мина през тревата, още мокра от утринната роса, и заоправя табелата. Не беше кой знае какво — просто една от халките на веригата се бе отворила. Сигурно беше от вятъра или някой минаващ от тук малчуган. Но пък малко вероятно беше да е малчуган. Тейн се погаждаше с децата и те никога не го безпокояха, както правеха с някои други хора в селото… банкера Стивънс, например. Непрекъснато тормозеха Стивънс. Той се дръпна малко назад, за да се увери, че табелата е закрепена както трябва.
На нея с големи букви беше написано:
Отдолу с по-малки букви се четеше:
А под него:
„Навярно ще трябва да имам две табели“, каза си Тейн, „една за работилницата за поправки и друга за антикварния магазин. Някой ден, когато намеря време, ще нарисувам два нови надписа — по един от двете страни на пътеката за коли. Така ще изглежда по-хубаво.“