Той успя да се съвземе и се обърна към Бийсли.
— Виж дали ще можеш да хванеш някоя станция на английски език, а аз ще се заема с яйцата.
Тейн включи второто колело на печката и извади тигана. Постави го отгоре и взе от хладилника няколко яйца и малко бекон.
Бийсли намери станция, която предаваше оркестрова музика.
— Това става ли? — попита той.
— Да, добре е — отвърна те.
Таусър излезе от спалнята като се протегна и раззина уста. Отиде до вратата и показа със знаци на Тейн, че иска да излезе.
Тейн го пусна навън като му каза:
— На твое място бих зарязал тоя мармот. Ще трябва да се ровиш из цялата гора.
— Той не търси мармот, Хайръм.
— Е, тогава е заек.
— Не е и заек. Вчера, когато трябваше да тупам килимите, аз се измъкнах незабелязано. Затова и Аби толкова се ядоса.
Тейн изсумтя и счупи яйцата в тигана.
— Измъкнах се и отидох при Таусър. Заговорих го и той ми каза, че не е нито мармот, нито заек. Било нещо друго. Залових се да му помогна да го изрови. Струва ми се, че Таусър е открил някаква цистерна, заровена там в гората.
— Таусър не би ровил за цистерна — възрази Тейн. — Той се интересува само от зайци и мармоти.
— Здравата ровеше — настоя Бийсли — и изглеждаше много възбуден.
— Може би дупката на мармота е под старата цистерна, или каквото е заровено там.
— Може би — съгласи се Бийсли.
Той повъртя още малко копчето на радиото и попадна на някакъв диско-водещ, който говореше ужасно.
Тейн извади яйцата с бекона от тигана и ги сложи в две чинии. Занесе ги на масата, наля две големи чаши с кафе и започна да маже препечените филийки с масло.
— Хайде на масата — рече той на Бийсли.
— Много мило от твоя страна, Хайръм, че ме прие така. Няма да остана повече, отколкото се налага — само докато си намеря работа.
— Е, аз не казах, че…
— Има моменти — пръкъсна го Бийсли, — когато се замислям и виждам, че нямам приятели. Тогава си спомням за майка ти, за това колко добра беше с мене и тъй нататък.
— Уф, добре де — рече Тейн, който разбираше от ласкателства.
Той донесе препечените филийки на масата заедно с един буркан мармалад, седна и започна да яде.
— Сигурно ще мога да ти помогна в нещо — рече Бийсли, избърсвайки с опакото на ръката остатъците от яйца по брадата си.
— Навън в камиона съм натоварил мебели. Ще ми трябва човек да ми помогне, за да ги пренесем в мазето.
— С радост ще го сторя — каза Бийсли. — Бива ме и съм силен. Работата изобщо не ми пречи. Просто не обичам да ме навикват.
Двамата привършиха закуската, а после пренесоха мебелите в мазето. Поизпотиха се малко със скрина, защото беше тежък и труден за носене.
Когато най-сетне го свалиха долу, Тейн се дръпна малко назад и го огледа. „Този тип“, помисли си той, „който е намацал това хубаво черешово дърво с блажна боя… само да ми падне в ръцете!“
На Бийсли каза гласно:
— Трябва да махнем боята от това нещо и то много внимателно. Използвай разтворител за блажна боя като увиеш шпатулата си в парче плат. Просто съвсем леко остържи горния слой. Искаш ли да опиташ?
— Разбира се. Хайръм, ами какво ще има за обяд?
— Не зная — отвърна Тейн. — Ще спретнем нещо. Само не ми казвай, че си гладен.
— А бе, доста зор видях, докато пренасяхме онези работи долу.
— В буркана на полицата в кухнята има курабийки — рече Тейн. — Иди и си вземи.
Когато Бийсли се качи горе, Тейн закрачи бавно из мазето. Таванът си беше все същият и сякаш всичко друго бе както преди.
„Навярно някой ми се отплаща за гостоприемството с телевизора, печката и радиото,“ рече си Тейн. „Ако е така, които и да са тези мои посетители, аз с удоволствие ще ги оставя да ми погостуват.“
Той пообиколи още малко, ала не откри нищо нередно. После се качи горе и се провикна към Бийсли, който бе още в кухнята.
— Ела с мене в гаража! Там държа боите си. Трябва да намерим разтворител, за да ти покажа как да работиш с него.
Награбил курабийки в шепите си, Бийсли послушно повлече крака след Тейн.
Като завиха зад ъгъла на къщата, отнякъде долетя приглушеният лай на Таусър. Тейн се заслуша и му се стори, че кучето лае по-дрезгаво и прегракнало отколкото друг път.
„Три дни“, помисли се Тейн, „или може би… четири?“
— Ако не направим нещо — рече той, — това глупаво куче ще се изтощи до смърт.
Тейн влезе в гаража и се върна с две лопати и една кирка.
— Хайде — рече той на Бийсли, — трябва да го спрем, за да ни е мирна главата.
Таусър бе извършил славни разкопки. Той почти не се виждаше. Само краят на проскубаната му опашка се подаваше от дупката, която бе изкопал в горската почва.