— Първо на първо — заяви Тейн, — правителството ще трябва да докаже, че това ще е в полза на обществото и че отказът на собственика да отстъпи територията е в разрез с правителствените разпоредби…
— Смятам, че правителството ще може да докаже обществената полза — рече полковникът.
— А аз смятам — каза с яд Тейн, — че ще е най-добре да си взема адвокат.
— Ако наистина мислиш така — намеси се Хенри, винаги готов да помогне, — и ако искаш да си наемеш добър адвокат, а предполагам, че искаш, аз с радост ще ти препоръчам една фирма, която, сигурен съм, ще представлява интересите ти по най-компетентен начин и в същото време няма да ти струва скъпо.
Полковникът се изправи, вбесен.
— Ще отговаряте за това, Тейн! Правителството ще иска да научи много неща. Преди всичко хората там ще искат да узнаят как сте извършили цялата тази работа. Готов ли сте да им разкажете?
— Не — отвърна Тейн. — Не съм.
Изведнъж го споходи тревожна мисъл. „Те смятат, че аз съм измислил всичко това и скоро ще се нахвърлят върху мене като глутница вълци, само за да разберат как съм го направил.“ И той веднага си представи ФБР, държавния департамент в Пентагона и макар да седеше, Тейн усети, че краката му треперят.
Полковникът се обърна сковано и с почти маршова стъпка прекоси кухнята. Излезе през задния вход като затръшна вратата.
Хенри погледна към Тейн, замислен.
— Наистина ли така си решил? — попита го той. — Наистина ли възнамеряваш да им се противопоставиш?
— Започват да ми лазят по нервите — отвърна Тейн. — Откъде на къде ще идват тук и ще се разпореждат, без дори да ме питат. Не ме интересува кой какво мисли! Тази къща е моя! Тук съм роден, живял съм тук цял живот, харесвам я и…
— Така е — прекъсна го Хенри. — Зная много добре какво изпитваш.
— Може и да е детинщина, но не бих се противил толкова, ако бяха проявили желание да седнат и да поговорят за това какво биха искали да направят при положение, че могат да разполагат с къщата. Обаче те не бяха склонни да ми дадат възможност дори да си помисля. А пък работата е съвсем друга, Хенри, казвам ти! Това не ти е някаква територия, в която можеш да навлезеш и да я завземеш, независимо от мнението на Вашингтон по този въпрос. Там някъде има нещо… и най-добре е да внимаваме…
— Мислех си — прекъсна го Хенри, — докато седях тук, че поведението ти е напълно достойно и заслужава подкрепа. Реших, че щом сме съседи, не бива да те оставям сам в битката. Можем да си наемем цял отбор от кадърни адвокати, за да се борим, а междувременно можем да учредим и поземлена компания за развитие, та да сме сигурни, че този твой свят ще бъде използван както трябва… Логично е, Хайръм, да бъда рамо до рамо с тебе в това начинание. Без друго вече сме заедно в аферата с телевизора.
— Какво за телевизора?! — кресна Аби и тръсна поднос с курабийки пред Тейн.
— Ех и ти сега, Аби — рече търпеливо Хенри. — Обясних ти вече, че телевизорът ти е зад тази стена в мазето и не се знае кога ще го вземем от там.
— Да, зная — рече Аби, сложи на масата чиния с наденички и наля чаша кафе.
Бийсли влезе, идвайки от всекидневната, сетне излезе през задната врата, мърморейки нещо.
— Все пак — рече Хенри, използвайки спечеленото преимущество, — бих казал, че и аз имам някакъв дял в това. Без компютъра, който ти изпратих, ти нищо не би могъл да постигнеш.
„Пак се започва“, помисли си Тейн. Дори Хенри смяташе, че той е виновен за всичко това.
— Но Бийсли не ви ли каза?!
— Каза много неща, но знаеш какъв е Бийсли, нали?
Прав беше, разбира се. За селяните това щеше да бъде още една история на Бийсли — още една негова измишльотина. Никой не вярваше и дума от онова, което говореше Бийсли.
Тейн взе чашата си и отпи от кафето, мъчейки се да спечели време, за да отговори нещо. Обаче отговорът не идваше. Ако кажеше истината, тя би прозвучала много по-неубедително, отколкото която и да е лъжа.
— Можеш да ми кажеш, Хайръм. В края на краищата нали сме партньори?
„Той ме прави на глупак“, помисли си Тейн. „Хенри смята, че може да преметне всеки.“
— Ако ти кажа, няма да повярваш, Хенри.
— Е, това може да почака — рече примирено Хенри и се изправи.
През кухнята отново премина Бийсли, клатейки се тромаво и тракайки с нови попълнения от бидони.
— Трябва да заредя с гориво — рече Тейн, — ако ще търся Таусър.
— Веднага ще се погрижа — обеща незабавно Хенри. — Ще изпратя Ърни да дойде с цистерната си тук и ще прекараме маркуч, за да напълним тези бидони тук. Ще видя дали ще намеря някого, който да дойде с тебе.
— Не е необходимо. Мога и сам.