— Ако имахме радиостанция… тогава щеше да държиш връзка с нас…
— Обаче нямаме, а аз не мога да чакам, Хенри. Таусър е някъде там…
— Добре, де! Зная колко много си загрижен за него. Ти иди да го потърсиш, щом смяташ, че трябва, а аз ще се погрижа за другата работа. Ще наема адвокати, за да изготвя необходимите документи за собственост върху нашата компания за поземлено развитие…
— И, Хайръм, ще направиш ли нещо за мене, моля те? — рече Аби.
— Ама разбира се — отвърна Тейн.
— Би ли говорил с Бийсли. Той се държи много глупаво. Изобщо не беше необходимо да ни напуска. Може да съм била малко рязка с него, но той е толкова простоват, че направо ме вбесява. Избяга от нас, за да помага цял ден на Таусър да изрови онзи мармот в гората и…
— Ще поговоря с него — прекъсна я Тейн.
— Благодаря ти, Хайръм! Той ще те послуша. Само тебе слуша. Де да беше ми поправил телевизора, преди да се бе случило всичко това! Направо съм загубена без него! Във всекидневната сякаш има дупка като телевизора го няма. Да знаеш, че много подхождаше на всичките ми мебели.
— Да зная — рече Тейн.
— Идваш ли, Аби? — извика Хенри от вратата.
Той махна свойски с ръка към Тейн като за сбогуване и каза:
— Ще се видим по-късно, Хайръм. Всичко ще уредя.
„Ни най-малко не се съмнявам“, помисли си Тейн.
Той се върна до масата, след като Хенри и Аби си отидоха, и тежко се отпусна на стола.
Предната врата с трясък се отвори и Бийсли изтича към него, задъхан и развълнуван.
— Таусър се върна! — изкрещя той. — Идва насам и води със себе си най-големия мармот, който някога си виждал!
Тейн скочи на крака.
— Мармот ли?! Но това е чужда планета и на нея няма мармоти!
— Ела и виж сам! — извика Бийсли, обърна се и хукна обратно, а Тейн го последва, по-бърз от стрела.
Наистина изглеждаше почти досущ като мармот… само че с човешки ръст. Приличаше по-скоро на мармот от някоя детска книжка, може би, защото ходеше изправен на задните си крака, опитвайки се да се движи с достойнство макар и да не изпускаше от око кучето.
Таусър го следваше на около тридесет метра, поддържайки предпазливо дистанцията между себе си и това огромно мармотище. Беше заел поза на добро овчарско куче и се придвижваше, почти лазейки, готов да предотврати всеки опит на мармота за бягство.
Животното приближи къщата и се спря. После се извърна кръгом, с лице към пустинята и клекна.
Извъртя глава и изгледа Бийсли и Тейн. В ясните, кафяви очи Тейн видя много повече, отколкото очите на животно.
Той бързо излезе напред, взе кучето в ръце и силно го притисна към себе си. Таусър вдигна глава и любвеобилно близна господаря си по лицето.
Тейн държеше кучето и гледаше мармота в човешки ръст, чувствайки огромно облекчение и благодарност.
„Всичко е наред сега“, рече си той. „Таусър се върна.“
Тейн се запъти към къщата, влезе вътре и отиде в кухнята.
Пусна Таусър на земята, намери една купа и я напълни с вода от чешмата. Остави я на пода и Таусър залочи жадно, разплисквайки водата по линолеума.
— По-полека, де — предупреди го Тейн. — Само недей да прекаляваш.
Той порови в хладилника, намери някакви остатъци от храна и ги изсипа в купата на Таусър, който размаха опашка, потънал в кучешко блаженство.
— По правило — рече му Тейн, — би трябвало да те вържа за това, че избяга.
Бийсли се шляеше наоколо и не след дълго влезе в кухнята.
— Онова животно е доста дружелюбно — рече той. — Чака някого.
— Чудесно — отвърна Тейн разсеяно и погледна часовника си. — Седем и половина е — обяви той. — Може да хванем новините. Искаш ли да опиташ, Бийсли?
— Ами да. Зная точно как да ги хвана: онзи човек от Ню Йорк…
— Именно — рече Тейн.
Тейн влезе във всекидневната и погледна през прозореца. Мармотът с човешки ръст не беше помръднал: беше с гръб към къщата и гледаше пустинята, от която бе дошъл.
„Чака някого“… така бе казал Бийсли… така и изглеждаше. Ала най-вероятно това бяха само фантазиите на Бийсли.
А ако чакаше някого, кой ли би могъл да бъде той? Какъв ли би бил този някой? Хората разбира се вече бяха научили, че там някъде има врата — врата към друг свят. И колко ли врати през вековете се бяха отворили, питаше се Тейн.
Хенри бе казал, че там навън има един голям и нов свят, очакваш земляните да навлязат в него. Но изобщо не беше така… Тъкмо обратното!
Гласът на коментатора загърмя по радиото, подхващайки от средата на някакво изречение.
— …най-сетне са се включили в акцията. Радио Москва съобщи тази вечер, че Съветският пратеник ще представи доклад пред ООН утре относно интернационалната принадлежност на този друг свят и пътя към него… От самия път обаче — дома на някакъв господин, наречен Хайръм Тейн, нямали никакви вести. Сигурността е възстановена напълно и плътният, военен кордон, който огражда къщата като стена, успява да удържи тълпите. Опитите ни да се свържем с дома бяха осуетени от нечий глас, който грубо ни заяви, че за този номер не се приемат никакви обаждания. А самият Тейн изобщо не се е показвал от къщата.