Тиа помисли, че тази млада жена е усъвършенствала изкуството да флиртува, и според нея Бен постъпваше глупаво.
Когато се беше натъкнала на него, той имаше неприятности с една жена и тя го беше сметнала за женкар и негодник. Оттогава в живота му нямаше друга жена, но това не означаваше, че вълкът мени кожата си — щом си бил женкар, женкар си оставаш. Ако поведението му към малката госпожица Меган Мичъл беше някаква индикация, Бен май се връщаше към истинския си характер и в такъв случай къде оставаше тя самата?
Внезапно Меган благоволи да хвърли поглед към Тиа с кисело изражение.
— Това ли е жената?
Изуменият Бен се намръщи и погледна към Тиа.
— За Тиа ли говориш?
— Така ли се казва? — запита Меган.
— Да, Тиа Феърфийлд. Тя гостува в дома ми. Тиа, това е Меган Мичъл. Ние с нея сме стари приятели.
— Така си и помислих — забеляза сухо Тиа.
— Гостенка — изсумтя Меган с определено презрителен тон. — Не е това, което говорят хората. Исках да дойда в имението Пенрод, за да видя с очите си как стоят нещата, и лично да се уверя, че клюката е вярна. Добре че ми спести труда.
Бен се намръщи.
— Клюка ли? Каква клюка?
— Не сме деца, Бен. Говори се, че известно време си представял Тиа като своя съпруга и после съпругът й се появил и предявил претенции към нея. Никой като че ли не знае какво е станало след това, освен че тя се е върнала пак при тебе, този път като твоя любовница. Ако се бях върнала по-рано, нямаше да ти трябва любовница — подметна тя, изпращайки му огнен поглед, който му казваше, че е придобила опит и зрелост в Ирландия.
Беше станала нещо много повече от онова малко момиче, което беше познавал някога. Тиа ахна. Бен премига. Меган само се усмихна.
— Страхувам се, че източникът на клюките греши — каза Бен. — Тиа е вдовица и ние планираме скоро да се оженим.
Лицето на Меган доби унило изражение.
— Да се ожениш за нея? Мислех, по-скоро надявах се, че можем да подновим отношенията си. Ако си спомняш, някога бяхме много близки.
— Бяхме млади, Меган, и оттогава се случиха много неща. Аз ще се оженя за Тиа.
Тиа пристъпи напред, възвръщайки си дар слово.
— Забравяш, Бен, още не съм приела предложението ти. — Обръщайки се, тя се отдалечи с бърза крачка по дъсчения тротоар.
18
Бен щеше да тръгне след нея, но Меган го докосна леко по ръката и изрече:
— Остави я. Не сме говорили отдавна, имаме толкова да си наваксваме. Тя ми изглежда разглезено малко момиченце.
— Права си — съгласи се Бен, мислейки, че Тиа наистина действаше като разглезено дете.
Беше й предложил своята любов, живота си, всичките си светски блага, а тя беше вирнала презрително нос пред почтеното му предложение. Нямаше сега да й угажда и да тича подире й като оглупял младок. Не му отиваше да се търкаля в нечии крака.
— Ела да пийнем чаша чай и ще ми разкажеш всичко за Ирландия.
Ето, помисли той победоносно, това би трябвало да покаже на Тиа, че не може да го води за носа.
Меган се усмихна подкупващо, хвана го под ръка и го поведе към близката чайна. Насаме с Бен, това беше точно както преди. Тя беше напълно уверена, че може да го накара да забрави любовницата си.
Тиа погледна назад само веднъж, преди да влезе в бакалията малко по-надолу. Съжали, като видя как Бен и Меган, ръка за ръка като близки приятели, тръгнаха да се разхождат по улицата. Тогава тя влезе в магазина и ги изгуби от поглед. Но нямаше значение. Беше благодарна, че е разбрала каква непостоянна природа има Бен, преди да направи върховната грешка да се омъжи за него.
Тиа тръгна безцелно из магазина, оглеждайки неща, които нямаше намерение да купува. Бен й беше дал пари, преди да напуснат имението Пенрод, но проклета да е, ако похарчи нещичко от тях. Щеше да има много собствени пари, щом се върнеше в Англия, за да предяви претенциите си върху тях. Въздухът в магазина беше влажен и застоял, изпълнен със смесените миризми на плесенясали топове плат, подправки, развалена храна и кожа. Задушната смрад разбърка стомаха й и я накара да се почувства много зле. Залитайки пред тезгяха, започна отчаяно да се бори да запази равновесие. Не й беше в природата да припада, тя затвори очи и преглътна, страхувайки се, че или ще загуби съзнание, или ще си изповърне и червата.
— Скъпа, лошо ли ви е?
Тиа бавно отвори очи. Привлекателна жена на около двадесет и пет години се взираше загрижено в нея.
— Аз… не съм сигурна.
— Трябва ли ви помощ?
— Може би малко въздух.
— Разбира се, позволете да ви помогна. — Хващайки я под ръка, жената бавно я изведе извън задушния магазин. Тиа си пое дълбоко дъх на няколко пъти и преглътна конвулсивно. — Сега по-добре ли се чувствате?