— Аз… да, благодаря ви — отвърна меко Тиа.
Челото на жената се набръчка загрижено.
— Не ми изглеждате много добре. Още сте много бледа. Може би трябва да идете на лекар.
Тиа се позамисли. Напоследък не се чувстваше добре, може би беше хванала нещо, докато живееше в храсталаците заедно с разбойниците. Като че ли усещайки нейната потребност и нерешителност, жената каза:
— Аз съм Мери Проктър, съпругата на доктор Проктър. Кабинетът на съпруга ми е съвсем наблизо. Той на драго сърце ще ви прегледа.
— Не се чувствам добре напоследък — призна Тиа, — но не знам дали имам нужда от лекар.
— Защо не оставите съпругът ми да прецени?
Загрижеността на Мери убеди Тиа.
— Много добре, няма да ми навреди да се обърна към лекар. Казвам се Тиа Феърфийлд.
— Елате, Тиа, Дан скоро ще ви изправи на крака. Той е отличен лекар.
Дан Проктър беше всичко, което трябва да бъде един лекар. Мил, любезен, внимателен и истински професионалист.
Преди време той беше хранил надежди да спечели ръката на Кейт Маккензи, но постепенно беше осъзнал, че сърцето й принадлежи на Робин Флечър. Скоро след това се беше оженил за красивата Мери, дъщеря на заселник. Това беше добър съюз и той често благославяше щастливата си звезда заради спокойната, обичлива Мери, чийто темперамент беше пряката противоположност на огнената, независима Кейт.
Доктор Проктър приветства Тиа, зададе й няколко въпроса, а после каза:
— Вашите симптоми са класически, госпожице Феърфийлд, но е необходим преглед, за да бъда абсолютно сигурен.
— Госпожа Феърфийлд — поправи го Тиа. — Какъв преглед?
Доктор Проктър обясни с прости думи какво трябва да направи. Когато забеляза изчервените бузи на Тиа, добави:
— Няма нищо, от което да се притеснявате, но ако ще бъдете по-спокойна, Мери ще ви придружи в кабинета за преглед. Тя често ми помага като сестра.
Прегледът, макар и смущаващ, не трая дълго и Тиа трябваше да признае, че присъствието на Мери я успокояваше. Малко след това тя вече седеше пред бюрото на доктора с лице, скрито зад маска на загриженост. Беше ли открил докторът някаква рядка болест, за която не е знаела?
Е, млада госпожо, ще се зарадвате да узнаете, че сте в отлично физическо състояние.
Какво? Искате да кажете, че минах през този преглед за нищо?
Доктор Проктър се усмихна снизходително.
— Не точно за нищо. Вие очаквате дете, госпожо Феърфийлд. Трябва да сте имали някаква представа, че сте бременна.
Тиа поклати глава в нямо отрицание. Един-два пропуснати цикъла никога не я бяха тревожили досега. Това й дойде като такъв шок, че тя съвършено загуби дар слово. Единствената дума, която можа да произнесе, беше:
— К-кога?
— Доколкото знам, ще родите след по-малко от седем месеца. Това означава, че сте бременна във втория месец.
— Не, не може да бъде! Невъзможно е.
Доктор Проктър като че ли се разтревожи.
— Страхувам се, че нищо не може да се направи. Сигурен съм, че ще се почувствате по-добре, щом имате време да помислите.
Дан Проктър беше живял в Парамата доста време и нямаше нещо, за което да не е осведомен. Знаеше, че Тиа живее с Бен Пенрод, и заподозря, че той е бащата на детето й. Ако съпругът на Тиа беше жив, Проктър би могъл да разбере нежеланието й да роди извънбрачно дете на Бен. Но ако тя беше вдовица, бракът е бащата на детето не би трябвало да представлява проблем.
— Не разбирате, докторе — каза Тиа с треперлива въздишка. — Сигурна съм, че знаете коя съм и че… живея в имението Пенрод. — Дан кимна, но не каза нищо, не искайки да я съди. — Съпругът ми е мъртъв, но не съм сигурна, че женитбата е най-уместното нещо точно сега.
— Ако нищо не пречи на брака ви с бащата на детето, в такъв случай трябва да помислите за детето и за неговото бъдеще.
Искаше да каже още нещо, но усети, че няма право да казва на една напълно непозната жена какво да прави. Може би трябваше да поговори с Бен Пенрод. Познаваше младежа от години, и то достатъчно добре, за да му предложи съвет.
Тиа стана, за да си тръгне.
— Благодаря ви, докторе, ще помисля върху вашия съвет. — Отвори чантичката си и плати с част от парите, които Бен й беше дал, после напусна кабинета замаяна.
Тиа чакаше пред фургона, когато Бен излезе от железарията. Когато я беше изгубил от поглед, беше намерил предлог да съкрати срещата си с Меган и беше побързал да свърши набелязаните работи. С изненада видя Тиа да го чака при фургона без никакви покупки.
Не видя ли нищо, което да ти грабне вниманието? — запита той, докато се качваше на седалката до нея. Тя като че ли не го чу. — Тиа, чу ли ме? — Тишина. Тя изглеждаше дистанцирана и загрижена. — По дяволите, Тиа, ако се сърдиш за Меган…