— Още трепериш — каза Бен, когато се уви в одеялото. Дръпна още едно одеяло от одъра и го разстла пред стъкнатия огън. — Ела тук.
Протегна ръка, Тиа я хвана и му позволи да я придърпа към себе си. Той седна на одеялото и я взе на скута си. Ръцете му я обгърнаха и тя почувства невероятната му топлина да се просмуква в порите й, да загрява кръвта й, превръщайки я в топъл мед. Само след минути тя престана да трепери, макар че плътта й още беше ледена на допир.
— Тук ти е мястото, скъпа. Не искам да те пусна. Не знаеш какво мъчение ми наложи през тези седмици. Направо е унизително да отхвърляш предложенията ми едно след друго. Отне ми гордостта, самоуважението, подигра се с желанието ми да избегна брака. Но аз непрекъснато се връщам, за да се подложа на същото унизително отношение от твоя страна. Кога ще повярваш, че те обичам и искам винаги да бъдем заедно?
— Ами Меган?
— Коя?
Той беше вече забравил красивата малка Меган Мичъл, старата любов, с която беше флиртувал, за да накара Тиа да ревнува.
Тиа изфуча раздразнено.
— Никога няма да се промениш, Бен Пенрод. Женкарят си остава женкар.
— Меган не означава нищо за мене, Тиа. Само се опитвах да те накарам да ревнуваш. — Той се ухили възторжено. — Май съм успял.
— Да, как ли пък не! — изсумтя Тиа. — Не ми пука какво правиш с Меган или с десетина като нея.
— Точно това е, не искам да имам нищо общо с тях. Ти си единствената жена, която желая.
Тиа затвори очи. Само ако можеше да му повярва. Искаше да му каже за бебето, да види лицето, му, когато узнае, че ще става баща. Искаше да се омъжи за Бен и да заживеят щастливо.
— Спиш ли?
Точно тогава един див порив на вятъра се втурна срещу закрития с брезент единствен прозорец на колибата и Тиа се сгуши в ръцете на Бен. Дъждът биеше яростно по стените, проникваше през цепнатините и достигаше до тях.
— Как може да спи човек при тоя шум отвън? Мислиш ли, че реката ще прелее? Изглеждаше страшна.
— И на мене не ми харесва — призна Бен. Не искаше да я тревожи, но и не искаше да я лъже. — Остави сега реката, няма нищо, което да можем да направим, докато не се върнем в имението Пенрод. Отпусни се и остави ръцете ми да те топлят.
Ръцете му правеха нещо повече от това, да я топлят. Те я успокояваха, отпускаха я, карайки я да повярва, че е обичана и желана. Тя не съзнаваше, че той е смъкнал одеялото от гърдите й, докато не усети влажната топлина на устата му да обхваща едното зърно и нежно да го засмуква. Тиа въздъхна от удоволствие, докато устата на Бен се преместваше на другото зърно, като последователно дразнеше двете и ги захапваше, а после засмукваше, докато тя не извика.
— Бен, обеща ми! — изпъшка тя, когато усещането стана прекалено силно, за да му устои.
— Излъгах.
Беше прекарал толкова време без нея, твърде дълго, за да позволи на слабите й протести да го спрат точно сега. Премести я така, че тялото й се уви около неговото. Тогава я целуна, вкусвайки устните й, преди да ги накара да се разтворят, за да може езикът му да изследва вътрешността на устата й.
Устните му се отделиха от устата й, за да положат нежни целувки на бузите, очите, брадичката, по меките закръглени горни части на гърдите й: Докато я целуваше, ръцете му се плъзнаха под одеялото, повдигайки го инч по инч, докато върховете на пръстите му се плъзгаха по глезена, коляното и бедрото. Плътта й беше мека и гъвкава и той искаше да разтвори краката й и да навлезе в нея, и да влиза и излиза, докато не излее семето си. Но стисна зъби и устоя, искайки да даде на Тиа удоволствието, което тя заслужаваше.
Когато ръката му стигна до влажния триъгълник там, където се съединяваха бедрата й, той разтвори краката й. Поколебавайки се само за момент, Тиа се подчини, позволявайки му неограничен достъп. Той я сепна, когато потърси ръката й и я накара да докосне плътта си.
— Усещаш ли как си готова за мене, скъпа? Искаш ме толкова, колкото и аз тебе. — Той пусна ръката й и тя я дръпна веднага, но неговата остана. — Кажи ми, че ме искаш. Кажи ми, че ме обичаш.
Започна да я гали с нежна настойчивост, ръката му беше топла и приканваща срещу набъбналата й плът. Когато одеялата, които ги покриваха, започнаха да пречат на любенето им, той ги отметна и ги хвърли настрана. Пламтящият огън беше затоплил малкото пространство и обитателите му, одеялата вече не бяха необходими, нито желателни. Тиа изпъшка, когато дължината на горещата му плът подпали тялото й с желанието му. Отново ахна, когато пръстите му влязоха в нея.