— Колкото и да ми харесва да си лежа тук с тебе, налага се да тръгнем колкото можем по-скоро. Време е работниците да натрупат торбите с пясък покрай реката. Ще имаме нужда от цялата защита, която успеем да си осигурим, когато реката прелее. Хайде, скъпа, ставай.
Логиката на Бен отложи всякакви разговори, затова Тиа нерешително се надигна и започна бързо да се облича. Повече време щеше да й трябва, за да му каже за детето им. Тя се усмихна тайно, докосвайки мястото, където се криеше детето му. Надяваше се и той да се развълнува толкова, колкото и тя.
Бен я наблюдаваше неотстъпно.
— Какво трябва да означава това?
— Кое?
— Тази усмивка. Като котка, която е видяла купа със сметана. Надявам се аз да съм причината за тази усмивка на лицето ти.
— Предполага се, че жените си имат тайни — подразни го Тиа. — Скоро ще научиш. Готова съм, ще тръгваме ли? Колко трябва да вървим?
— Не е много, колибата е на по-малко от две мили от къщата.
— Бен…
— Да?
Той вдигна вежда, очаквайки я да продължи.
— Нищо, това може да почака.
Калният път затрудняваше ходенето. Те вървяха покрай реката и Бен забеляза, че не е виждал Хокебъри толкова висока от години насам. Наистина изглеждаше зловеща, набъбнала от дъжда и подяждаща бреговете си. В ниските места преливаше вече на дълбочина до глезените. Придошла от бурята и проливния дъжд, реката течеше вихрено, носейки откършени клони и разни неща, които беше отвлякла. Яростни водовъртежи се образуваха и танцуваха опасно, увенчани с бяла пяна по краищата. Макар че Тиа се беше научила да плува, и то доста добре, тази бурна, мрачна вода я плашеше. Тя въздъхна с облекчение, когато зърна здравата двуетажна къща.
Кейси излезе на прага, за да ги посрещне.
— Слава богу, живи и здрави сте! Готвех се да пратя Големия Джон да ви търси.
Кейт се появи на верандата и застана до Кейси.
— Казах й, че ще намерите къде да се укриете от бурята.
Бен премести поглед от Кейси към Кейт, изненадан да ги намери в имението Пенрод.
— Деър и Робин с вас ли са? Какво правите всички в имението Пенрод?
— Пристигнахме с децата скоро след като сте тръгнали за града — обясни Кейси. — Големия Джон дойде с нас. Деър сметна, че тук ще бъдем в безопасност, защото имението Пенрод е нависоко. Той и Робин надзирават поставянето на торбите с пясък. Очаква реката да прелее до двадесет и четири часа.
— И аз така мисля — отговори Бен. — Искам и моите работници да започнат да трупат пясък покрай брега. Ще работим и цяла нощ, ако е необходимо.
— Големия Джон се е погрижил вече за това — осведоми го Кейси. — Понеже те нямаше, той се зае да надзирава операцията. Надявам се, че не възразяваш.
— Да възразявам ли? Благодарен съм му. Ще отида веднага да му помогна. Всички ще трябва да работят ден и нощ, за да стане дигата готова.
През нощта заваля леко. Не като проливния дъжд от предния ден, но все пак обезпокоителен, защото водата полека завладяваше бреговете. Бен не се върна в къщата тази нощ. Тиа заспа, заслушана в неспирното трополене на дъжда и разтревожена за Бен. Стана рано на следващата сутрин и отиде в кухнята да помогне на готвачката да приготви закуска за всички. Кейси дойде след няколко минути, последвана от Кейт. Кейт изглеждаше уморена, движейки се едва-едва с наедрялото си тяло из кухнята.
Тиа не можа да не запита:
— Добре ли си, Кейт? Не очакваш детето всеки момент, нали?
Господи, надяваше се да е така. Като гледаше как бързо се надига реката, тя се съмняваше, че лекарят би могъл да пристигне навреме.
Кейт се усмихна едва-едва.
— Добре съм, Тиа. Моли не спа цяла нощ и не можах да се наспя. Според доктора имам още три-четири седмици до раждането.
Тиа помисли, че Кейт изглежда доста едра и може да роди всеки момент.
Бен се втурна в кухнята, измокрен до кости, с пепеляво лице и хлътнали в орбитите очи.
— Реката прелива. Не знам дали торбите с пясък ще издържат.
— Какво да направим? — запита Тиа разтревожена.
— Преместете се горе. Вземете храна и вода за няколко дни. — Докато изричаше тези думи, под прага започна да нахлува вода, мокрейки краката им и килимите. — Побързайте!
— А ти и работниците?
— Веднага щом облека сухи дрехи, се връщам при тях. Ще изпратя Големия Джон да помогне да се преместят някои от по-ценните мебели горе. Къщата е здрава, устояла е на много наводнения, ще устои и на това. Пазете децата.
— Бен — обади се тревожно Кейт, — ами Робин и Деър?
— Те са преживявали такова нещо и знаят кога да оставят фермата и да потърсят убежище нависоко. Не се безпокой, Кейт, те могат да погрижат за себе си.