Със сигурност не му харесваше мисълта Кейт да започне да ражда в такъв момент.
19
Към средата на следобеда водата на първия етаж стигаше до глезените. Големия Джон пренесе на няколко пъти ценности, храна и вода към втория етаж, а после отиде в конюшнята и обора, за да види животните. Бен стоеше на стража на импровизираната дига, която работниците бяха построили от торби с пясък. Очакваше реката да прелее по-късно през деня или най-късно на следващия. Кейси с децата си беше в едната спалня и ги занимаваше, докато Кейт беше отвела малката Моли в другата спалня, за да си подремне. Само Тиа се разхождаше напред-назад из стаите, взирайки се през прозореца, защото се безпокоеше за Бен. Не се беше връщал в къщата от рано сутринта. Макар че й беше казал да не слиза от горния етаж, тя не обърна внимание на предупреждението му и слезе по стълбите, забелязвайки, че водата вече изцяло е заляла пода и бавно се надига. Шляпайки през калната вода, стигаща до глезените й, Тиа внимателно отвори предната врата с надеждата да зърне Бен. Той не се виждаше никъде, но Големия Джон вървеше към хамбара и тя го извика. Ако не можеше да намери Бен, за да отговори на въпросите й, може би Големия Джон знаеше какво става. Импулсивната й природа я накара да излезе на двора. Големия Джон я чакаше, неодобрително намръщен, когато видя водата да се плиска около глезените й и да завлича полите й.
Горе малката Моли не беше спокойна. Активно, умно и импулсивно дете, тя видя, че майка й спи спокойно до нея, и реши да пробва крилете си. Стана от леглото и излезе в коридора. Никой не се размърда. Тя надникна в стаята отсреща и видя другите деца да спят, налягали на едно легло. Кейси се беше отпуснала на един стол и дремеше. Моли стигна до стълбището и се вгледа в тъмната, плискаща се вода. Любопитството я завладя и когато видя полуотворената врата, примамливостта на неизвестното стана прекалено силна. Тя полека слезе по стълбите., Като повечето деца, и Моли обичаше да си играе във водата, а тук имаше повече вода, отколкото беше виждала досега в краткия си живот.
Сближили глави в оживен разговор, Тиа и Големия Джон не видяха как Моли се плиска весело във водата на двора. Макар че водата стигаше до коленете й, тя не се страхуваше. Малко неща плашеха безстрашното момиченце, то твърде много приличаше на майка си.
След като получи някаква информация от Големия Джон, Тиа се върна в къщата, вдигайки учудено вежди, когато забеляза, че предната врата е широко отворена. Можеше да се закълне, че я е затворила, но после разбра, че силата на водата може да я е открехнала, ако не е била зарезена както трябва. Тиа нямаше представа какво я накара да се обърне и да огледа двора, преди да влезе в къщата. Сякаш някаква непреодолима сила й беше заповядала да направи така. Онова, което видя, когато се обърна, накара кръвта във вените й да потече ледена.
Малко по-нататък, на място, където брегът беше укрепен с торби пясък, стоеше малката Моли Флечър. Тя беше изгазила през водата и се беше качила на дигата от торби, пълни с пясък, взирайки се като омагьосана във водовъртежа.
Тиа ахна ужасена и за миг краката отказаха да се подчинят на мозъка й. Големият Джон вече се беше върнал в наоколо нямаше никой друг, който да стигне детето, преди… преди… Божичко, не! Раздвижвайки вцепенените си крака, Тиа се затича, към реката. Вода и кал я спъваха, дърпаха полите й и я бавеха. Много се бавиш, предупреждаваше я мозъкът й. Моли всеки момент можеше да падне в реката. Тя не можеше да позволи да стане така! Не биваше да я вика, помисли Тиа. Разбираше, че може да стресне момиченцето и то да загуби равновесие. Надяваше се да стигне до нея, преди да се е случило нещо ужасно. Надеждите й рухнаха, когато видя как Моли залита, размахва ръце и се смъква по насипа право към водовъртежа.
Едва тогава тя изкрещя:
— Моли!
И продължи да вика детето по име.
Стигна до брега задъхана и полуприпаднала от страх. Трескаво се заоглежда, молейки се детето да не е паднало във водата. Видя парче от роклята на Моли закачено на един клон и извика от страх. После я видя. Моли се боричкаше във водата на няколко стъпки от брега, бялото й личице беше обърнато към Тиа, докато течението я отнасяше надалече.
Тиа изкрещя и реагира инстинктивно. Пое си дълбоко дъх и се гмурна в разпенената река. Не помисли за собствената си безопасност или за бременността си. Мислеше само за невинната малка Моли, която със сигурност щеше да се удави, ако някой не я спаси. И за Кейт, която нямаше да може да понесе загубата на любимото си дете.