Големия Джон чу писъците на Тиа се затича откъм хамбара. Поглеждайки към реката, зърна нещо да се бори във водата. Втурна се натам и замръзна в ужас, като видя как Тиа се бори отчаяно да се задържи над водата, докато течението я отнасяше надолу. Когато видя малката Моли насред въртопа, той прокле неумението си да плува. Всичко, което можеше да направи, беше да гледа безпомощно как Тиа и Моли се отдалечават, отнасяни от силното течение.
Големия Джон се затича покрай брега, мъчейки се да не изостава, и се опита да ги издърпа, но водата ги носеше в средата на реката. Тиа плуваше, отчаяно опитвайки се да стигне Моли, която от време на време изчезваше под тъмната повърхност само да изникне отново след съкрушителна пауза. Внезапно Моли потъна и Тиа се гмурна след нея, страхувайки се, че детето няма да изплува. Водата беше мътна, клони и боклуци се закачваха за косата и дрехите й. Камъни деряха плътта й, течението я подмяташе като парцалена кукла.
Обхваната от паника, Тиа осъзна, че трябва да изплува на повърхността, иначе ще загине. Помисли за малката Моли, толкова весела, толкова обичлива, и се застави да продължи търсенето. Главата й туптеше, дробовете й се пръскаха, тялото й жадуваше за въздух. В мига, преди да бъде принудена да се издигне на повърхността, нещо меко и пухкаво докосна носа й. Тя рефлективно посегна и се изтласка към повърхността. Главата на Моли изплува до нея, дългата й кестенява коса беше омотана в пръстите на Тиа.
Тя се задъха, закашля и започна да плюе вода, за да прочисти гърлото си. Беше уморена, толкова уморена, че едва имаше сили да прегърне Моли, докато течението ги отнасяше надолу по реката. Погледна към пребледнялото личице на детето, страхувайки се, че не е оцеляло от изпитанието на водата, и беше възнаградена с лека въздишка, когато от устата и носа на Моли излезе малко вода.
— Дишай, Моли, дишай — подкани я Тиа, притискайки гърдите на детето. /
Погледна към брега и с благодарност видя, че Големия Джон тича покрай реката, опитвайки се да ги настигне. Устата му беше отворена, викаше нещо, но ревът на водата заглушаваше думите му. Тиа изведнъж разбра, че той не може да плува, и надеждите й угаснаха. Силите й намаляваха, не можеше повече да се бори с водата.
Внезапно нещо я блъсна в гърба и тя извика от болка, почти изпускайки Моли. Обърна глава и видя плаваща купчина клони и отпадъци. Цялата тази маса се беше заклинила срещу едно паднало в реката дърво. Макар че можеше всеки момент да се разпадне, Тиа използва свободната си ръка, за да се вкопчи в нея. Поне за момента това осигуряваше слаба надежда за оцеляване за нея и малката Моли.
Бен прекрати за миг тежката си работа, за да се взре в надигащата се река. Знаеше, че всеки момент ще прелее, но ако нивото на реката не се вдигнеше с повече от една-две стъпки, щетите нямаше да бъдат големи. По-рано сутринта беше довел някои от работниците си малко по-надолу по реката, за да укрепят брега. Бяха направили всичко възможно, за да защитят брега на реката точно пред къщата и Бен се надяваше, че заграждението от торби с пясък по-надолу по реката ще спаси поне малко от посевите. Внезапно забеляза с крайчеца на окото си, че някой тича покрай брега, размахва ръце и вика нещо, което не можа да разбере. Когато мъжът наближи, Бен позна Големия Джон.
Кръвта му замръзна. Разбра, че в къщата е станало нещо лошо, за да хукне Големия Джон да тича така. Кейт ли е започнала да ражда? Сега едрият ирландец сочеше към реката и Бен сви вежди, когато се вгледа в разпенената вода. Изглеждаше страшна, студена и мрачна като смъртта. Тогава ги видя. Издаде задавено стенание. Големия Джон стигна до него и изпъшка някакво късо, несвързано обяснение.
— Тиа, дръж се! — викна Бен, правейки фуния с дланите си. Тя не го чу. Но по някакво чудо го видя и надеждата се възроди у нея.
Принуждавайки полуделия си ум да разсъждава нормално, Бен изпрати един от работниците да изтича до хамбара за въже. Но в същото време прецени, че той няма да се върне навреме. Дървото, на което се бяха натъкнали Тиа и Моли, вече започваше да се разклаща от бързото течение. Ако то го повлечеше, купчината отпадъци щеше да се разцепи и Тиа и Моли щяха да бъдат повлечени в реката на сигурна смърт. Имаше само едно нещо, което можеше да направи, и Бен не се поколеба.
— Отивам при тях — извика той, докато сваляше обувките и жакета си.
Големия Джон изглеждаше сломен.
— Не мога да плувам, но мога да помогна. Кажи ми какво да правя.
Бен помисли за миг, после каза:
— Влез във водата колкото можеш, без да те повлече. Ще ми трябва помощ, за да ги изкарам на брега.
Големия Джон кимна, страхувайки се, че течението ще повлече Бен и той ще бъде също толкова безпомощен, колкото Тиа и Моли. Загледа тревожно как Бен се гмурва във водата.