Той заплува бързо, силните му ръце разсичаха мътната вода. Големия Джон, който гледаше от брега, преживя момент на силна уплаха, когато водовъртежът притегли Бен, но той бързо изскочи на повърхността и продължи да плува. Почти не беше спал в последните двадесет и четири часа, но като видя Тиа и Моли, които всеки момент можеше да загубят живота си, във вените му бликна прилив на адреналин. Обичаше Тиа прекалено много, за да я изгуби сега. А малката Моли беше любимата дъщеря на най-добрия му приятел. Животът им означаваше твърде много за него, за да ги остави да умрат, без да положи свръхчовешко усилие да ги спаси.
Тиа гледаше с нарастваща тревога как Бен скача в реката и плува към тях. Когато водовъртежът го дръпна под повърхността, тя изстена, разсърдена, че е тръгнал да жертва живота си за тях, но същевременно обичайки го, задето се опитваше да ги спаси. Тогава той изплува на повърхността и отново се насочи към тях. Моли хленчеше и се мяташе, опитвайки се да се изтръгне от ръцете на Тиа. Тя не беше сигурна още колко ще успее да задържи детето.
— Дръж се, скъпа! — дочу тя думите на Бен над рева на водата и мъничка искра надежда пламна в гърдите й.
Щеше ли да стигне навреме до тях? Като по чудо той се приближаваше все повече и повече, борейки се с течението, неустрашим, решителен.
Задъхваше се, когато стигна до тях. Лицето му беше цялото мокро, вода капеше от косата му, сивите му очи бяха потъмнели от изтощение. Но на лицето му се четеше несъмнена радост, че е стигнал до нея и Моли. Тиа обаче знаеше, че битката е спечелена само наполовина. Нямаше как да изтегли и двете наведнъж до брега. В този момент тя взе решение.
— Скъпа. — Вода излизаше от устата на Бен. Той плуваше наоколо й, боейки се да се хване за дървото, за да не поддаде под тежестта му. — Слава богу. Можеш ли да се държиш за мене, докато ви тегля с Моли към брега?
Гледайки реалистично на положението, тя поклати глава.
— Няма да стане, Бен. — Изтощението личеше в треперещия й глас. — Не можеш да ни изтеглиш двете наведнъж. Вземи първо Моли. Аз мога да се задържа, докато се върнеш за мене.
Очите й го умоляваха, докато той клатеше глава в енергично отрицание.
— Тиа, не…
— Моля те, Бен, моля те.
Тя бутна Моли към него и Бен нямаше друг избор, освен да поеме детето. Изпитото му бледо лице и широко отворените очи го изпълниха с тревога, болезнената истина го удари със силата на боен чук. Силите на Моли бяха на изчерпване, той трябваше да я отведе на безопасно място. Ако се опиташе да ги извлече наведнъж, имаше вероятност да загуби и двете.
Мисълта, че оставя Тиа, го съкрушаваше, но тя можеше да се държи по-здраво за дървото, отколкото малката Моли, която се беше отпуснала безволево в ръцете му.
— Ще се върна, скъпа — обеща той, държейки Моли плътно до гърдите си, и заплува с всичка сила към брега. — Обичам те.
Думите му стигнаха до нея с рязък порив на вятъра, който блъсна дървото, правейки положението й още по-несигурно.
Тиа се хвана за дървото с огромна воля, неотменна част от характера й. Тя имаше детето на Бен, за него трябваше да живее и за живота, за който винаги си беше мечтала — живот с мъжа, когото обичаше. Безпокойство накара челото й да се набръчка, докато наблюдаваше как Бен се бори с прииждащата вода, залита, а после отново укрепва. Изглеждаше почти свръхчовек, докато се бореше с течението и вятъра, сръчно избягвайки плуващите отпадъци, които го блъскаха. Ликуващ вик се изтръгна от устните й, когато видя Големия Джон да нагазва в разбунената вода и да издърпва Моли от ръцете на Бен.
Тогава надеждите за собственото й спасение значително нараснаха. Може би не беше пресилено да повярва, че Бен би могъл да направи още едно чудо и да я спаси от водния гроб. В този момент дървото изведнъж се откъсна и се спусна по течението. Купчината клони и отпадъци, която я държеше, се разпадна и я остави на милостта на водата. Тогава и тя се понесе по течението.
Краката на Бен трепереха, ръцете му се тресяха, когато хвърли Моли в ръцете на Големия Джон.
— Някой трябва да я отнесе бързо в къщата. Има нужда от незабавна помощ.
Думите му бяха сбити, лицето строго. Молеше се да има необходимата сила, за да се върне при Тиа и благополучно да я изкара на брега. Или щеше да го направи, или да умре, опитвайки се да го постигне.
Напълвайки дробовете си с въздух, Бен се обърна, за да се гмурне отново във водата. Беше вдигнал ръка, за да даде сигнал на Тиа, че идва, но видя само празно пространство там, където тя беше преди миг. Усети вик на ужас да се надига към гърлото му, когато осъзна, че дървото е поддало и Тиа пак е останала на милостта на жестокото течение. — Не! О, господи, не!