— Всичко е наред, братче — ухили се Деър. — Щетите са малки. — Сивите очи огледаха раздърпания Бен от глава до пети. — Изглеждаш ужасно.
— И ти щеше да изглеждаш така, ако беше плувал в беснееща река, придошла от дъждовете. Изпитанието на Тиа и Моли беше по-тежко от моето, но изглеждат много по-добре от мене. Което говори много за така наречения слаб пол.
Като чу загадъчните думи на Бен, Робин се извърна с лице, овладяно от шок и ужас.
— Какво Моли? По дяволите, Бен, какво се е случило, а ти не ми казваш? — Тогава се обърна към Тиа, забелязвайки едва сега синините и драскотините по безупречната й кожа. Бледността й, подчертана от тъмните петна под очите, даваше безмълвно доказателство за преживяното от нея. — Някой ще ми обясни ли!
Бен се размърда неловко.
— Съжалявам, Робин, мислех, че знаеш. Моли е много добре, или поне беше, когато излязох оттук малко по-рано. Тя падна в реката и Тиа скочи след нея. Това беше най-смелото нещо, което някога съм виждал човек да прави.
— Боже господи — изрече благоговейно Деър, поглеждайки към Тиа с ново уважение. — Как стана?
Не можейки да изрече и една дума, Робин просто се втренчи в Тиа, смаян, че такова дребничко създание е могло да оцелее в развилнялата се река и в същото време да спаси детето му.
Бен разказа колкото можа по-накратко за случилото се в реката, умишлено подценявайки собственото си участие, докато в същото време подчертаваше херкулесовите усилия на Тиа да спаси малката Моли. Всички очи се обърнаха към Тиа, но Робин изрази това, което всички усещаха в сърцата си.
— Не мога да ти благодаря достатъчно за това, което си направила за семейството ми, Тиа. Докато съм жив, никога няма да изпитваш липса на приятел или каквото и да било друго, от което се нуждаеш. И ако Бен не се отнася добре към тебе, само ми кажи и ще оправя положението.
— Направих това, което трябваше да направя — каза Тиа, смутена от шума, който се вдигна около героичната й постъпка. — Кейси би постъпила точно така, ако беше видяла Моли да пада в реката.
— Въпреки това ти си смела жена и Бен е късметлия, че те е открил.
— Аз съм щастлива, че го намерих — отвърна тя с блеснали очи.
Разговорът беше прекъснат от стенание, идващо иззад затворената врата малко по-нататък по коридора.
— Кейт! — извика Робин. — Идвам, любов моя.
Деър го изгледа развеселен. Спомни си колко беше нервен самият той, когато се роди Луси. Тъй като не беше присъствал на раждането на първия си син, всичко беше съвсем ново за него. Но когато третото му дете се появи, вече се чувстваше напълно способен да се справи разумно. Робин обаче изглеждаше също толкова тревожен и угрижен, както когато се беше родила Моли. Деър погледна към Бен и се запита как ли ще реагира малкият му брат, когато дойдеше време да се роди първото му дете. Сигурно щеше да се разпадне, помисли Деър, забелязвайки как пребледня Бен, когато стоновете на Кейт стигнаха до ушите му.
Кейси се зае веднага. Раждането не беше лесна работа, но тя беше готова да направи всичко необходимо за здравето на детето и майката.
— Деър, Бен, помогнете ми. Намерете малко сухи дърва и запалете печката. Ще имаме нужда от чиста гореща вода, много вода. Тиа, занимавай децата, не искам да ми се мотаят наоколо.
— Моята съпруга началничка — изви очи нагоре Деър и се усмихна снизходително на Кейси.
Любовта му към нея като че ли нарастваше с всеки изминал ден, страстта му по червенокосата, зеленоока магьосница, за която се беше оженил, още беше жива и намираше съвършено удовлетворение. Хвърляйки й поглед, изпълнен със страстно обещание, той с готовност се зае да изпълни поръчката й.
Бен поизостана, надявайки се да поговори с Тиа, когато Кейси и Деър се отдалечат.
— Тиа, почакай — каза той, когато тя се обърна, за да последва Кейси. — Добре ли си? Очаквах да те намеря на легло, да се възстановяваш от изпитанието.
Тя се усмихна окуражаващо.
— Ще трябва нещо повече от няколко синини, за да остана на легло. Деър е прав, ти си онзи, който изглежда ужасно.
Дръзкият й отговор успокои страховете на Бен, но не удовлетвори нуждата му да остане насаме с жената, която обичаше.
— Ще се почувствам много по-добре, когато останем сами и мога да ти покажа колко много означаваш за мене и колко се изплаших, когато те видях в реката. Скоро, скъпа, скоро ще бъдем пак сами и ще поговорим за женитбата. Този път няма да приема „не“ за отговор.
Той я привлече в обятията си, устните му плениха нейните и започнаха да обсипват всяка частица от тях с нежни ласки. Изведнъж слънцето проникна през разкъсаните сиви облаци, прокарвайки по вълнистите ниви дълга, лениви пръсти от светлина която проникна през прозорците, обхващайки ги в златист ореол. Сякаш бог благославяше техния съюз. Тиа отвърна ентусиазирано на целувката на Бен и той щеше да я грабне на ръце, и да я отнесе в спалнята й, ако Деър не беше извикал от долния етаж: