— Изглеждаш като мечта — каза съвсем сериозно Кейси. — Бен е щастливец.
Бен се разхождаше нервно. Как, по дяволите, беше попаднал в такова безизходно положение? Брак! Тази мисъл го плашеше до смърт.. Да предложи брак на Тиа и наистина да се ожени — това бяха две съвсем различни неща. Той знаеше, че Тиа е единствената жена на света за него. Обичаше я всеотдайно, повече от живота.
Но брак? Беше толкова… толкова ограничаващо!
Дори не искаше да мисли за живот без Тиа. Тя щеше да роди неговото дете. Обичаше го. Той се беше борил със зъби и нокти за нея.
Брак. Беше толкова… толкова обезпокоително.
След няколко минути щеше да обещае да прекара остатъка от живота си с жената, която обичаше. Да я защитава, да се грижи за нея, да отглежда децата им в изпълнен с любов дом, осигурен от него.
Брак. Беше толкова… толкова плашещо.
Колко пъти всъщност беше предлагал брак на Тиа, преди тя най-накрая да се съгласи да стане негова съпруга? Вече не помнеше. Ако наистина не искаше да се жени за нея, нямаше да й го предлага. Когато я срещна, обетът му за безбрачие отлетя като пепел по вятъра. Желаеше я с изгаряща страст, която управляваше живота му и неизменно го подтикваше към непознатото; върховното предизвикателство на зрялата мъжественост.
Брак. Беше толкова… толкова окончателно!
Той беше готов.
— Какво става, старче, да не си размислил? — каза Деър.
Беше го наблюдавал как се разхожда напред-назад из стаята вече двадесет минути и не можа да не се пошегува.
— Не и ако става дума за Тиа.
— Позволено е, нали знаеш. Подозирам, че всеки мъж, който някога е заставал на твое място, е усещал студени тръпки в последния момент.
— Така ли беше с тебе?
— Ако си спомняш, се ожених за Марси Маккензи, преди да се оженя за Кейси, и нямаше по-нежелаещ младоженец от мене. Но когато се ожених за Кейси, бях повече от готов. Мислех я за мъртва. После я намерих отново в Англия и безкрайно се зарадвах. Тогава синът ни беше вече навършил една година.
— Спомням си сватбата на Робин — засмя се Бен. Двамата с Кейт повече или по-малко бяха накарани да се оженят от баща й. Предсмъртното желание на Уилям Маккензи беше да се оженят. Иска ми се да можех да видя фойерверките след сватбата, но винаги бих заложил на Робин.
— Аз пък залагам на Кейт — изрече усмихнат Деър. Споменът беше подействал точно както трябваше. Сега Бен изглеждаше много по-спокоен. — Още ли имаш съмнения за този брак?
Сивите очи на Бен заблещукаха весело.
— Не се съмнявам в брака, а в способността си да бъда такъв съпруг, от какъвто има Тиа. Тя заслужава най-доброто, Деър. Животът й не е бил никак лесен.
— Тя има най-доброто, братче — тупна го Деър по рамото.
Очите им, толкова подобни, се срещнаха и останаха така за един миг на съвършено разбиране, на какъвто само братята в близки отношения можеха да се радват.
— Време е, Бен, Деър. — Робин нахлу в стаята, възбуда струеше от думите му. — Гостите вече седнаха, свещеникът чака, времето е прекрасно. Бен, заклетият ерген и женкар, ще се присъедини към нас, простосмъртните, в един от най-красивите есенни дни в Нов Южен Уелс.
Деър и Бен размениха развеселени погледи.
— Ще доведа Тиа — каза Деър оставяйки брат си на съмнителните грижи на Робин.
Той го беше дразнил безпощадно от деня, когато научи, че приятелят му ще става баща.
— Да идем ли при свещеника? — запита Робин, отбелязвайки внезапната бледност на Бен. — Виж, приятел, не съм искал да те ядосвам. Като знаех, че светът губи един от най-отявлените си ергени, чувството ми за хумор само ставаше още по-, непоносимо. Не ми се връзвай. Тиа е чудесна жена, а ти си щастливец.
— Готов съм, Робин — изрече Бен, внезапно пожелавайки си церемонията да е свършила, гостите да са си отишли и да има Тиа само за себе си. — Шегите ти не ме дразнеха особено. Само се надявам ние с Тиа да сме толкова щастливи, колкото ти с Кейт и Деър с Кейси. Може да не го съзнавате, но и двамата ми давахте добър пример. Независимо дали вярваш или не, аз съм готов да поема цялата отговорност за съпруга и семейство. Забележително — изрече той замислено — как истинската любов побеждава дори най-нерешителния ерген.