— Да, и трябва да свикваш. Но сериозно, скъпа, ти си единствената жена, с която съм искал да се любя, от деня, когато се срещнахме. Единствената жена, с която съм се любил оттогава. Това не ти ли говори колко много съм се променил от дивите си дни в Лондон?
— Сериозно ли говориш? Ами ако се отегчиш от мене?
— Да се отегча ли! — Нисък гърлен смях се изтръгна от широките му гърди. — Може би ще ме вълнуваш, може би ще ме вбесяваш, но никога няма да ме отегчиш. Как да се отегча от такава невероятна малка вещица, която успява да се забърква в какви ли не приключения само докато мигна? Надарено, съблазнително момиче, което се забавлява да постъпва и да говори като хулиган. Не си ме заблудила нито за миг, скъпа. Всъщност ти си сладка, нежна и мила. Ужасно предизвикателна жена и изцяло моя.
Знойният му, замъглен поглед я галеше, обсебваше всеки пищен инч от съблазнителното й тяло. Тялото, което носеше неговото дете. И тя охотно, жадно се отдаде на непреодолимата власт на тези невероятни сребристи очи и се отпусна в прегръдките му.
Зацелуваха се жадно. Колко възхитително беше да чувства изкусителната си съпруга в обятията си, помисли разсеяно Бен. Неговата съпруга. Думата, която някога го плашеше, сега придаваше ново значение на живота му. Меките й устни се разтапяха под целувките му като топъл мед.
Той беше женен.
Тя го караше да се усеща изцяло мъж — див, страстен, способен да завоюва света. Той беше женен.
Ниско стенание отекна в гърдите му, когато нетърпеливите ръце на Тиа слязоха по корема му, за да намерят връзките на панталоните му. Тръпки на мъчителен възторг затанцуваха по гръбнака му.
— Вещица такава — изръмжа той. — Обърни се, нека да ти бъда камериерка.
— Само ако позволиш да ти бъда камериер.
С бавно, чувствено възхищение те съблякоха взаимно дрехите си. Скоро и двамата вече се задъхваха, ръцете им бродеха навсякъде, задържайки се на най-чувствителните места, които им даваха най-много удоволствие. Неговите устни се плъзнаха над оголеното й рамо, пленявайки розовото връхче на гърдата й. Той го засмука жадно.
— Люби ме, Бен! — възкликна Тиа, нямайки търпение да го усети в себе си.
— Търпение, скъпа. — Тялото й беше негово и двамата го знаеха. Той я занесе в леглото, плъзвайки се под чаршафите до нея. — Мислех, че първо ще хапнем.
— Не ми се яде.
Нейното желание беше толкова силно, че помежду им сякаш прехвърчаха искри. Бен изпъшка, тялото му вече пламтеше. Без да казва нито дума повече, той разтвори краката й и се плъзна между тях. Намръщи се, когато Тиа се противопостави.
— Не, искам да те яздя.
Еротичните й думи постигнаха желания ефект и отведоха Бен почти до ръба. Стиснал здраво зъби във върховно усилие да удържи стремежа си към екстаза, той се търкулна по гръб и намести Тиа отгоре си. Хващайки седалището й, той вдигна бедрата й и се плъзна дълбоко в нея. Беше огромен; Тиа затвори очи, прехапа устни и изстена в блажена агония. Той засмука зърната й и започна да я гали между краката със силните си загорели пръсти, докато тя отвеждаше и себе си, и него към кулминацията.
Беше диво съвкупление, страстта им беше като торнадо, виещо се, унищожаващо всичко по пътя си, довеждайки ги до най-съвършения екстаз, който някога бяха преживявали. Бен беше вцепенен, замаян и невероятно заситен.
Той беше женен.
И това му харесваше.
ЕПИЛОГ
Имението Пенрод, десет години по-късно
Тиа спря, за да погледне през прозореца към Хокебъри. Беше тих и спокоен летен ден на 1829, съвсем неприличащ на бурята, в която едва не беше загубила живота си преди десет години. Лека усмивка изви пълните и устни, щом си спомни за онзи ден, когато най-накрая разбра колко много я обича Бен.
Усмивката й стана по-широка, когато видя Бен да идва откъм хамбара, насочвайки се към къщата. Десетгодишният им син Крие го следваше неотлъчно. Висок за годините си, Той не беше нито тъмнокос като баща си, нито рус като майка си. Косата му имаше цвета на есенен залез. Беше здраво момче, красиво и едро за възрастта си, както някога Бен, и умно не за годините си.
Предната врата се отвори и Тиа видя седемгодишната им дъщеря Триша да излиза спокойно на верандата, за да посрещне баща си и брат си. Напълно съзнавайки женствеността си, Триша беше дребничка като майка си, с черна коса и големи сиви очи. Един ден щеше да стане невероятна красавица.
Точно тогава една малка вихрушка мина край Тиа, за да иде при Триша на верандата. Тригодишната Поли рядко вървеше, когато имаше възможност да тича. Жива и приветлива, русата синеока Поли беше чаровницата на семейството. Не можейки да дочака баща си да стигне до нея, тя се втурна със закръглените си крачета, за да го посрещне. Бен грабна детето и го вдигна високо във въздуха. Пищейки от възторг, Поли обви пухкавите си ръчички около врата му и започна да го мляска по цялото лице. Тиа чуваше смеха им чак в приемната.