— Вие… вие съсипахте дъщеря ми — изфуча гневно лорд Батърсби. Предизвикателният отказ на Бен да се ожени за Карълайн само утежни оскърблението. — Очевидно е, че в последните две години от престоя ви в Лондон сте имали тайна връзка с дъщеря ми, и искам да постъпите в съответствие със законите на честта.
— Не е точно така — изрече Бен със спокойствие, което опровергаваше вълнението му. — Карълайн е само една от многото жени, с които съм имал връзка в Лондон, откакто дойдох.
— Не знам как се постъпва в Австралия, но в Англия мъжът трябва да се ожени за жената, чиято добродетел е унищожил.
Бен преглътна един гневен отговор, защото беше твърде джентълменски възпитан, за да разкрие, че не е бил първият любовник на Карълайн, нито пък има изгледи да бъде последният. След като беше превзел Лондон с щурм преди две години, когато пристигна тук от Австралия, Бен си прекарваше чудесно, забавлявайки се с жени от единия край на Англия до другия. Когато беше посетил Франция, беше усъвършенствал сексуалните си умения и беше упражнявал обаянието си, докато не стана почти неустоим за противоположния пол. Безбройни жени се бяха стремили да заемат положението на съпруга на красивия богат австралиец, дори това да означаваше да живеят в наказателна колония, макар че повечето от тях се съмняваха, че търсещият забавления Бен Пенрод ще изостави лондонските увеселения заради далечната, забравена от бога Австралия. Но пък малко от тях го познаваха дотолкова, че да предскажат какво му готви бъдещето или къде смята да прекара остатъка от живота си.
— Съмнявам се, че с Карълайн ще си подхождаме — извини се тромаво Бен.
Внезапно Карълайн, която до момента беше позволила на баща си да контролира разговора, се оживи.
— Не е вярно, Бен, ще си подхождаме чудесно!
Бен изскърца гневно със зъби. Нямаше никакво намерение да се жени за Карълайн или за която и да било друга. Още в първата година от брака тази малка хубостница щеше да му сложи рога. Не, благодаря, закле се той безмълвно. Отказваше да бъде принуден да се ожени за Карълайн, независимо колко големи бяха стимулите.
— Ти не разбираш, Карълайн, бракът…
— Не, Пенрод — прекъсна го грубо Батърсби, — вие не разбирате. Няма да търпя името на дъщеря ми да стане обект на подигравки в Лондон. Ще се ожените за нея. Имам достатъчно влияние, за да ви закарам пред олтара. Ако трябва да приложа сила, така да бъде.
Бен изпъшка. По дяволите, как можа да стане така? Не за първи път спеше с Карълайн и тя го беше уверила, че баща й ще си дойде чак утре към пладне. Не беше съблазнил някоя невинна девойка. По дяволите, не! Съблазняването на невинни девици не беше неговата област. Карълайн охотно беше влязла в леглото му, почти толкова опитна, колкото и той. Погледна я и разбра във внезапен пристъп на интуиция, че го мамят. Лицето й беше прекалено самодоволно, за да бъде цялата тази сцена съвсем случайна. Малката кучка беше планирала това, за да го подчини! Месеци наред се беше опитвала да го убеди да й поиска ръката и нерешителността му я беше вбесила. Когато той заплаши да прекъсне връзката, тя го помоли да дойде тази вечер при нея заради доброто старо време.
— Казвал съм ти го и преди, не може и дума да става за брак — настоя упорито Бен.
— Много ми е интересно да разбера защо — намеси се Батърсби.
— Защото… защото вече съм женен! — изтърси Бен в пристъп на лудост.
Лъжата му със сигурност не би могла да влоши положението, а може би дори щеше да му помогне.
— Какво! — Това дойде от Карълайн, която подскочи, едва не забравяйки да прикрие голите си гърди с чаршафа. Пълните й червени устни се бяха извили шокирано, откроявайки се на бледото й лице. Беше красива, мургава и чувствена, бялата й кожа контрастираше с абаносово черната й коса и дръзките тъмни очи. — За първи път чувам за съпруга.
— Въпреки това наистина имам съпруга. Тя дойде с мене в Лондон от Австралия.
— Къде е тази жена, за която твърдите, че сте се оженили? — предизвика го Батърсби. — Да не сте я крили в апартамента си през тези две години?
— Разбира се, че не! — заяви Бен, затъвайки в лъжата си още повече, отколкото беше възнамерявал. — Съпругата ми беше в провинцията на гости при роднини.
— Тогава няма да ви бъде трудно да ни представите тази ваша тайнствена съпруга.
— По дяволите, не ми ли вярвате?
— Не. Ако не ми представите съпругата си до една седмица след днешния ден, ще се ожените за Карълайн. И ако разбирате кое е доброто за вас, ви съветвам да не напускате страната.
Бен изфуча сърдито. Със сигурност не искаше съпруга, но и не бягаше от проблемите си. Малодушието не беше характерно за семейство Пенрод, а той не представляваше изключение.