— Не мога да живея в лъжа. Трябва да им кажеш, че не съм ти съпруга. Ако го направиш сега, няма да бъдат толкова шокирани, когато си замина.
Бен трепна. Всеки път, когато Тиа заговореше, че ще го напусне, остра болка свиваше вътрешностите му. Слава богу, той осъзнаваше, че това е само заради силната страст, която изпитваше към малката вещица. Проклетата му страст към Тиа беше причината той да не й позволи да го напусне. Още я искаше, още усещаше трепета на притежанието, когато я докоснеше, и изобщо нямаше намерение да я пусне да иде самичка бог знае къде, докато не бъдеше готов да го стори.
— Когато аз реша, Тиа. Още не е подходящият момент да кажа истината на семейството си. Може би — намекна той — когато ти ми кажеш истината за себе си, ще пожелая да я съобщя на семейството си и да им кажа за фалшивия ни брак.
Очите на Тиа станаха кръгли като чинийки. Пак ли се връщаха към тази тема? Бен нямаше ли да се умори да я измъчва с адските си въпроси? Може би, ако му каже истината, ще го убеди да й позволи да замине. Тази идея си заслужаваше да помисли над нея. Потънала в облак от объркани мисли, тя не осъзнаваше жадния поглед на Бен или начина, по който сребристите му очи обгръщаха дребните й, заоблени форми. Едва когато той заговори, тя разбра какво е намислил.
— Свали си дрехите, скъпа, имаме много време преди вечеря.
Той смъкна жакета си, издърпа ризата от панталоните и полека започна да откопчава копчетата.
— Наистина ли смяташ, че всичко може да се реши в леглото? — изсъска тя, раздразнена от нехайното отношение на Бен към онова, което тя смяташе за извънредно сериозен проблем.
— Може би няма да се реши, но със сигурност ще се почувстваме много по-добре — изрече той с дяволита усмивка.
Тиа издаде едно неженствено изсумтяване.
— Някога мислил ли си за последиците, ако… ако забременея?
И му отправи изпепеляващ многозначителен поглед. Бен замря с объркано изражение.
— Да забременееш ли?
— От известно време насам знам как се правят деца — каза тя с доза сарказъм.
Деца, помисли Бен, странно удовлетворен от тази мисъл. Никога не си беше поставял за цел да става баща. В действителност беше полагал големи грижи в миналото, за да предпазва любовниците си от забременяване. Доколкото знаеше, не беше създал незаконни деца нито тук, нито в Англия. Беше облекчен, когато Деър беше осигурил семейството с наследници, и не се чувстваше принуден, а и не беше имал желание да последва брат си. Честно казано, мисълта Тиа да му роди дете му се стори доста интригуваща. В действителност едно гласче в мозъка му шептеше, че това би било сигурен начин да не й позволи да го напусне.
— Не си бременна, нали? — запита той, внезапно замаян от мисълта, че Тиа сигурно не току-така поставя този въпрос.
— Не съм, слава богу — отвърна тя с такова искрено облекчение, че Бен се намръщи раздразнено. Не искаше да има изобщо деца, или не искаше деца от него? — Но не искам да кажа, че това не може да се случи.
— Можеш да ми повярваш, ще се грижа за тебе — каза тихо Бен. — Не съм някой безчестник. Ще минем този мост, когато стигнем до него.
— Още един мост ли, Бен? Какво ще стане, когато следващият мост изведнъж се окаже провален в средата на реката и ти трябва да се удавиш или да плуваш?
— Ще плувам, разбира се — отвърна той находчиво. И посегна към нея. Тревожеше го това, че говорят за нещо толкова далечно, че можеше и да не се случи. Освен това, той говореше напълно сериозно. Ако Тиа заченеше, докато живеят заедно, щеше да се погрижи за нея и за детето им. Може би това би променило намерението й да не се омъжва за него. Не че имаше намерение пак да й предлага брак, каза си той. Един път беше достатъчно, особено след резултата от първия път.
— Знам един много хубав начин да те накарам да забравиш за неприятните неща — каза той, притегляйки я към твърдата стена на гърдите си. — Младоженците не трябва да мислят за сериозни неща, очаква се да се радват един на друг колкото може по-често. А аз наистина се радвам, когато съм с тебе, Тиа, невероятно много. Ти си такова очарователно страстно дребосъче, че не мога да повярвам какъв късмет имах, че те намерих.
Ако Тиа искаше да признае истината, би казала точно това за Бен. Ако той не я беше извлякъл от лондонските улици, сега можеше да е мъртва. Ужасни неща се случваха с хората, живеещи на улицата, принудени да се оправят сред крадци, насилници и измета на обществото. Еднооката Берта можеше да реши да я продаде на някого от гнусните си другари, стига той да й плати достатъчно. Можеше да я изнасилят и убият и никой няма да оплаче смъртта й.