Само това ли съм за тебе, Бен?
Думите на Тиа отекваха в главата му, закривайки всичко с изключение на предизвикателството, което му беше отправила. По дяволите! Тя беше прекрасна любовница. Гореща, страстна, толкова отзивчива, че само трябваше да я докосне и тя изгаряше. Беше спал с много страстни жени и преди, но не и с такава, която да му въздейства толкова силно като Тиа. И не я разбираше. Понякога беше сквернословна малка вещица, чийто език пареше слуха му. И го шокираше с мекотата и страстта си в обятията му, речта й ставаше фина, обноските й — безупречни. Коя беше истинската Тиа? Какво, по дяволите, означаваше за него? Той се напи много преди да беше разгадал мистерията, заобикаляща Тиа, или да се беше справил с чувствата си към нея.
Тиа се събуди, когато дневната светлина избухна над земята така внезапно, че тя се стресна. Бен й беше обяснил, че мракът настъпва точно така неочаквано, като тъмна завеса, която пада без предупреждение, но с това се свиква. Тогава тя си спомни, че той не беше дошъл в леглото при нея тази нощ. Това я обезпокои повече, отколкото би искала да си признае. Да не би да беше решил да спи другаде? Да не би да се беше уморил от нея? Или най-накрая беше сметнал, че има нещо смислено в предложението й да престанат с този маскарад?
Бен избра точно този момент, за да влезе, залитайки, в стаята, с помътени очи и рошава коса. Синьо-черна брада беше покарала по лицето му, изглеждаше ужасно.
— Кажи на татко, че ще сляза веднага — измънка той, стоварвайки се на леглото. Тиа успя да му се измъкне, но не можа да избегне дъха му, силно лъхащ на алкохол. — Кажи му, че жена ми ме е изтощила.
И й се ухили глупаво.
— Ти си пиян — забеляза тя, питайки се какво ли го е накарало да се напие.
Обикновено почти не пиеше.
— Само малко — изрече той сухо.
Но преди Тиа да го разпита каква е причината за срамното му състояние, той заспа и хъркането му я прогони от леглото.
Рой беше повече от доволен от начина, по който се бяха развили нещата с Бен. Не се съмняваше, че трябва да остави фермата на Бен сега, когато той вече беше женен и глава на семейство. Рой можеше и да не се върне в Австралия и мислеше, че би могъл да умре доволен, ако знае, че земята, за която беше работил толкова усилено, ще процъфтява под грижите на Бен. Точно както земята на Деър щеше да бъде наследена от неговите деца, така и имението Пенрод щеше да остане за децата на Бен. Той му го каза в един от разговорите им насаме, когато го осведоми, че може и да не се върне. След като Мод се излекува, ако се излекува, възнамеряваше да я заведе на продължителен меден месец, за да види всички места, които никога не беше виждала.
Бен помисли да уважи молбата на Тиа и да каже на баща си, че те двамата не са женени, когато думите на Рой отнеха вятъра от платната му. Той не можеше да разочарова баща си, когото толкова обичаше, или да го накара да отложи пътуването, което Рой предприемаше, за да търси помощ за Мод. Тиа просто трябваше да изчака, докато Рой и Мод напуснат Австралия на борда на „Марта“.
Междувременно Бен много мислеше. Страхуваше се, че Тиа става прекалено важна за него. През деня се занимаваше с фермата, поемайки всички отговорности, които някога беше носил Рой, но нощем желаеше Тиа със свирепа страст, която беше много по-силна от потребността му от храна и вода. Беше благословен, любеше се с нея непрестанно, оставяйки клеймото си върху тялото й. Още го болеше, че тя беше отклонила предложението му за брак и той се беше заклел, че няма да постъпи така глупаво втори път. По някакъв начин трябваше да преодолее вманиачаването си и да мисли за нея като за жена, която просто задоволява нуждите му, каквото би могла да прави и всяка друга жена.
Първата му стъпка към възвръщането на предишния начин на живот беше много трудна, поне дотук. След този първи ден в имението Пенрод Бен изведнъж престана да се люби с Тиа. Напиването през първата нощ беше първият признак, че променя навиците си. Бен беше мъж, който се гордееше с броя на жените, с които се беше любил, без да се обвързва емоционално. Беше почти на тридесет години и никоя жена не беше докоснала сърцето му. Нямаше да позволи на тази кавгаджийка от лондонските улици да промени живота му. Харесваше си го точно такъв, какъвто беше. Освен това, Тиа вече много пъти беше настъпвала егото му.
Тиа неохотно се съгласи да продължат с маскарада, докато Рой и Мод заминат за Англия, но не и след това. Когато Бен престана да се люби с нея, тя предположи, че той се е замислил сериозно над думите й за възможната бременност. Очевидно не искаше копелета, а това й беше изгодно, макар че мисълта да има дете от него ни най-малко не я тревожеше. Всъщност, това странно я успокояваше. Тя отпъди тази мисъл. Нямаше представа, че когато спи до нея нощ след нощ, без да я докосва, това изтощава самообладанието му до крайност.