В края на втората седмица, след като Тиа пристигна в имението Пенрод, тя и Бен закараха Рой и Мод в залива на Сидни при „Марта“. Джереми Комбс ги приветства с добре дошли на борда и докато Тиа им помагаше да се настанят в каютата, Джереми поговори насаме с Бен.
— Пазя тайната ти, приятел, но не съм сигурен, че това е правилното нещо — изрече той, поглеждайки навъсено към Бен. — Рой изглежда много привързан към Тиа и доволен от вашия брак. По дяволите, Бен, ожени се за момичето! Колко време ще я държиш като своя любовница? Деър ще ти отпори ушите, като научи истината.
Силна червенина обля врата на Бен.
— Тя ми отказа, не помниш ли? Не се безпокой, ще оправя нещата.
Точно тогава Тиа се появи и се сбогува с Джереми. После двамата с Бен слязоха от кораба. Останаха да махат с ръце от брега, докато корабът вдигаше котва и платната му се пълнеха с вятър. Рой и Мод бяха излезли на палубата и махаха енергично в отговор. Бен не пожела да тръгне, докато „Марта“ не остана само една тъмна точица на хоризонта. После хвана Тиа за ръка и двамата се насочиха към двуколката, оставена малко по-нататък.
— Имаме много време — каза той, — искаш ли да напазаруваме, преди да се върнем у дома? Дрехите, които ти купих в Лондон, не са подходящи за Австралия. Можеш ли да шиеш?
Тя поклати отрицателно глава. Човек нямаше как да се научи да шие, докато ограбва чуждите джобове.
— Няма значение — вдигна рамене той. — Някоя от прислужничките може да помогне.
— Нямам нужда от нищо — настоя Тиа. Не искаше да бъде задължена към Бен повече, отколкото вече беше. — Но ще бъда доволна, ако ме позволиш да попитам собствениците на магазини дали някой няма нужда от помощничка. Искам да спечеля достатъчно пари, за да си купя билет за пътя до Англия.
Бен толкова се ядоса, че буквално хвърли Тиа в двуколката, преди да скочи вътре.
— Ти не слушаш ли какво ти говоря? Не можеш да намериш работа.
— Мога да опитам — настоя тя упорито.
— Не мисля. Когато бъда готов да те пусна, сам ще ти платя пътя. — Защо се самоизмъчваше така? Трябваше просто да й позволи да си иде и да се отърве от нея.
— Няма да живея в дома ти като твоя любовница. Наеми ме за икономка и ми плащай заплата.
— Какво! И дума да не става. — Той взе юздите и подкара двуколката.
Тиа кипеше в безмълвен гняв, докато Сидни оставаше зад гърба им. Защо Бен беше толкова упорито? Очевидно се беше уморил от нея, защото не се беше опитвал да се люби с нея вече дни наред. Защо изобщо му беше притрябвала?
— За нищо няма да ти послужи да ме държиш тук — каза тя, отприщвайки гневните си мисли. — Не можеш да ми попречиш да си тръгна, Бен.
Той разбра, че тя казва истината, и затърси обяснима причина да я задържи в Австралия, в дома си, в леглото си. Само една му дойде на ум. Той рязко спря двуколката и я дръпна встрани от пътя сред едни високи евкалипти.
Сега пък какво, зачуди се Тиа, разтревожена от суровото му изражение. Сякаш водеше война вътре в себе си. Когато се обърна към нея, очите му бяха тъмни от бушуващите емоции. Отвори уста и думите заизлизаха. Поразителни думи. Думи, които не беше смятал да изрича, но те се лееха сякаш по своя воля.
— Омъжи се за мене, Тиа. Можем да се върнем сега в Сидни и да се оженим тихомълком пред някой свещеник.
Тя се смая. Искаше да се омъжва за него. Повече от всичко искаше да се омъжи за Бен. Макар че не го желаеше, немислимото се беше случило. Тя беше отдала сърцето си на Бен Пенрод. Нямаше право да го обича, нито него, нито когото и да било другиго. Несъмнено бог щеше да я накаже, задето беше изоставила дълга си. Нямаше значение, че не й бяха дали думата по въпроса. Сега беше наказана.
— Аз… не мога да се омъжа за тебе, Бен.
Очите му станаха така студени и далечни, че тя потръпна.
— Не искаш или не можеш?
— Все едно. Не мога и не искам.
— Проклета да си!
В гласа му прозвуча огромна горчивина, докато вземаше юздите и връщаше двуколката отново на пътя.
11
Тази нощ Бен напусна стаята, която споделяше с Тиа. Последните му думи, преди да излезе, бяха:
— Създал съм чудовище. Очевидно всичко, което искаш от мене, е да те обслужвам като жребец.