— Деър, Бен не е виновен! Той наистина е почтен. Предложи ми да се оженим, но аз отказах.
— О, Тиа, защо? — възкликна умолително Кейси, възвръщайки си дар слово.
От трудностите, които беше преживяла, преди да се оженят с Деър, знаеше, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, и много искаше да изслуша обяснението на Тиа.
— Това… е лично.
Захапа долната си устна, внезапно осъзнавайки, че тези чудесни хора биха запазили тайната й, ако реши да я разгласи. Но смееше ли?
Деър изобщо не беше убеден.
— Да не би да го защитаваш? Всички знаем, че той ненавижда брака, че е живял разпуснато в Лондон в последните няколко години. Какъв аргумент използва, за да те убеди да напуснеш Англия и да му станеш любовница? Да не би да ти се е натрапил и после да е заплашил, че ще каже на всички, че те е покварил?
— По дяволите, Деър, правиш ме да изглежда като първокласна свиня — изсъска Бен. В гласа му се долови горчивина, когато изгледа първо Тиа, а после Деър. Болеше го, че собственият му брат го обвинява в непочтеност. И то само защото се беше вманиачил по една красива малка разбойничка, която дружеше с крадци, джебчии и утайката на обществото.
— Предложих брак на Тиа. Два пъти.
Деър премига смаяно.
— Два пъти? Брат ми е предложил брак два пъти? — Беше толкова зашеметен, че очакваше да го удари гръм.
— Вярно е — потвърди Тиа. — Аз съм виновна, че не се оженихме. Не можех… искам да кажа, не исках да се омъжвам за Бен.
— Предпочиташ да бъдеш негова любовница, а не съпруга? — запита Кейси ужасена. — Мисля, че ни дължиш обяснение, Тиа. Каква причина може да имаш, за да откажеш едно почтено предложение? Всеки може да види, че се обичате.
Думите й извикаха тъжна усмивка на устните на Тиа. Вече за втори път Кейси изказваше предположението, че Бен и Тиа се обичат. Колко жалко, че това се отнасяше само за единия от двамата.
— И на мене ще ми бъде интересно да чуя това обяснение — забеляза сухо Бен.
Устните му се извиха в нещо, което никак не наподобяваше усмивка.
Тиа посрещна погледа му с трепване на мигли.
— Не съм… не съм достатъчно добра за Бен. Той ме намери сред крадци и джебчии. Всъщност, аз го обрах в деня, когато се срещнахме.
— Беше облечена като момче и се стреснах, когато… ъ-ъ… случайно открих, че под парцалите има тяло и лице на ангел. Но трябваше да я чуете как говори. — И той красноречиво изви очи нагоре.
— Но това е невъзможно! — възкликна Кейси. — Тя е твърде възпитана, за да върши нещата, за които разказваш.
— Ако я бяхте чули как ругае, нямаше да мислите така — настоя Бен. — Въздухът наоколо й посиняваше от уличния й език. Беше толкова добра в това, че никой не би могъл да предположи, че това е фасада, за която крие пола си. Единственото, което така и не ми каза, беше причината, поради която се крие сред лондонските отрепки, или защо животът й е в опасност.
— Вярно ли е всичко това, Тиа? — запита предпазливо Деър.
— Аз… да — прошепна тя.
Твърдите линии на лицето му се смекчиха в нерешително признание. Беше чувал и преди доста странни разкази, но това със сигурност беше невероятно.
— Съжалявам, че те ударих, Бен.
— Приемам — каза Бен. — Сигурно съм си го заслужил. Наистина винаги си имал ужасен темперамент. Не знам как Кейси е успяла да те опитоми през всичките тези години.
— Не беше лесно — изрече Кейси с дръзка усмивка, — но знам как да се справям с него. Знам и как да оправим това положение. Ще направим скромна сватба в имението Пенрод.
— Не! — извика Тиа. Като знаеше непредсказуемия й характер, Бен беше сигурен, че пак ще избухне в, улични ругатни. Но според него тя показа забележителна сдържаност, когато просто повтори: — Не.
Деър и Кейси размениха многозначителни погледи, докато Бен просто поклати глава.
— Предлагах й брак два пъти и няма да предлагам трети път. Тиа за последен път тъпче гордостта ми. Знам, че ще ми откаже, ако й предложа за трети път, затова предпочитам да покажа поне някакво самоуважение.
— Бен има право — прибави Тиа, задавяйки се от думите. — Няма да се омъжа за него при никакви обстоятелства.
Това беше най-трудното, най-невярното изречение, което някога беше произнасяла. Почувства остра болка в сърдечната област. Животът й беше объркан и най-доброто, което би могла да направи за Бен и семейството му, беше да не ги замесва в проблемите си. Това беше клетва, която възнамеряваше да удържи.
— Сигурна ли си? — запита Кейси, опитвайки се да разбере Тиа, което обаче й беше много трудно.
— Абсолютно — закле се Тиа, изглеждайки абсурдно убедена.