Бен не успя да направи връзката.
— Не ви разбирам.
— А би трябвало. Къде е тя? Ако незабавно не ми я представите, ще ви предам на закона.
— Нямам представа за кого говорите.
— Да не би да искате да кажете, че съпругата ми не е ваша любовница или че не сте й помогнали да напусне Лондон? Това е нещо, което отказвам да повярвам. Малката кучка не е достатъчно умна, за да избяга сама в тази далечна страна. Няма да повдигна обвинения, ако ми предадете Тиа още сега.
Тиа ли? Бен поклати глава, мислейки, че не е чул правилно. Този мъж беше достатъчно възрастен, за да й бъде баща. Не, дядо! Тя не би се омъжила за такъв отблъскващ старец като лорд Феърфийлд, нали? Той се обърна, за да потърси Тиа, взирайки се в пребледнялото й лице, за да намери истината. И я намери. Макар че огромните й синьозелени очи бяха изпълнени с ужас и тя трепереше с цялото си тяло, истината се виждаше в стойката и тихото й приемане на претенциите на лорд Феърфийлд.
— Този мъж твой съпруг ли е? — запита сурово Бен.
Пронизителният му поглед пробяга по нея като остри нокти. Не можейки да изрече и една дума, Тиа трепна и кимна.
— Защо? Защо, по дяволите, не ми каза, че си омъжена? — Гласът му беше рязък и горчив, сивите му очи проникваха в самата й душа, търсейки, обвинявайки, осъждайки. — Направи ме на глупак!
— Не! Не беше така — изрече Тиа с нарастваща паника. — Не исках да те забърквам в моите проблеми.
— Онези мъже, които се опитаха да те отвлекат в Лондон, бяха ли свързани със… съпруга ти?
Думите му я удряха като камъни.
— А, говорите за детективите ми — вметна Феърфийлд. — Объркахте ги на няколко пъти, Пенрод. Три години и цяло състояние ми струваше да намеря Тиа. Знаех, че няма да се върне доброволно, затова наех хора да я заловят.
Бен погледна пак към Тиа и пребледнялото й лице го стресна.
— Защо не ми каза? Щях да ти помогна.
— Щеше ли? — запита тихо Тиа. — Откъде да знам, че нямаше да ме върнеш на съпруга ми?
Съпруг. Думата му припомни любенето с нея онзи първи път и изненадата, че я намира девствена. И това го вбеси. Страшно много. Какво ужасно нещо беше причинил лорд Феърфийлд на невинната си млада съпруга, че да я накара да избяга, преди бракът да бъде консумиран? Тиа е била най-много петнадесетгодишна по онова време и едва ли е знаела какво става.
— Всичкото това е много трогателно — изсъска Феърфийлд, — но ако не възразявате, сега ще си тръгна и ще взема съпругата си. Тя се беше отклонила от дълга си през всичките тези години и вече е крайно време да прави това, което се предполага, че правят жените. И то не е да се прави на курва за някакъв овцевъд, чиито ръце миришат на тор. Искам наследници и за да ги имам, се нуждая от законната си съпруга.
Той посегна към Тиа. Тя се сви до стената, осъзнавайки, че само чудо би я спасило сега от това, да стане съпруга на Деймиън във всяко значение на тази дума. Но чудеса не се очакваха.
Бен беше толкова зашеметен от изненадващите претенции на Феърфийлд, че просто гледаше как съпругът на Тиа сграбчва с месестия си юмрук нежната й китка и я извлича през вратата.
— Ще се разправям по-късно с тебе — обеща той, разтърсвайки я брутално.
Тя мина покрай Бен, тъжно осъзнавайки ужасната неправда, която му бе причинила, като не му беше казала тайната си. Разбра, че беше твърде късно да оплаква нещо, което няма как да бъде отменено, но това не и попречи да изпита съжаление, Феърфийлд беше горд човек, със старо и уважавано име. Тя знаеше още от самото начало, че не може да става и дума за развод.
Изведнъж Бен излезе от унеса си. Тиа беше почти излязла, когато той я хвана през кръста и я изтръгна от жестоката хватка на Феърфийлд.
— Какво означава това? — запита възрастният мъж. — Имам пълното право да взема това, което е мое.
— Тиа не е ваша — каза спокойно Бен.
Много спокойно. Онези, които го познаваха, се пазеха от пътя му, когато гласът му станеше опасно нисък и сивите му очи добиваха цвета на камък.
— Какво искате да кажете? Аз се ожених за нея и имам документи, които го доказват.
— Бракът не е бил консумиран.
— Няма да ви питам откъде знаете, защото очевидно тази малка кучка ви е любовница. Но веднага щом я заведа на кораба, ще поправя това неблагополучно положение.
— Само през трупа ми.
— Бен — поде Тиа, страхувайки се за безопасността му. Знаеше от опит колко безскрупулен може да бъде Деймиън. — Той е прав. Аз съм негова съпруга и за всички ще е най-добре да тръгна с него без възражения.
— Не!
— Послушайте я, Пенрод. Аз съм човек е голяма власт. Толкова голяма, че стига и до тази забравена от бога земя, която наричате свой дом. Мога да ви съсипя, ако ме принудите.