— Моля, опитайте — изсъска Бен през зъби. — Никой не може да изведе Тиа от къщата ми. Особено вие! Откъде да знам, че няма да я малтретирате? Нещо я е накарало да избяга и докато не разбера какво е, тя няма да иде никъде с вас.
— Ако ме накарате да си тръгна без съпругата си, ще се върна с представители на закона.
Това не бяха празни думи. Бен знаеше, че ако законът се намеси, ще е на страната на Феърфийлд. Но отлагането щеше да му даде малко време, да помисли как да помогне на Тиа и да я извади от затрудненото положение. Най-напред трябваше да разбере нещо повече за този брак и за причината, поради която Тиа беше избягала. Тя беше направила невъзможни неща, за да избяга от съпружеския си дълг към Деймиън Феърфийлд, и мисълта да я предаде на съпруга й отвращаваше Бен.
— Тиа няма да си иде — повтори той. — Ако не си тръгнете от земята ми до пет минути, хората ми ще ви придружат. Приятен ден, лорд Феърфийлд.
Червендалестото лице на Феърфийлд стана още по-червено, когато заръкомаха и засъска в безсилен гняв.
— Няма да ви се размине, Пенрод. Ще се върна и когато го направя, тази малка уличница ще съжалява, че изобщо е избягала от мене. Бях ужасен, когато узнах с какво си е изкарвала прехраната през тези години. Вие сте просто един от многото й любовници. Знам какви гнусни неща стават в лондонските бордеи. Тя вече няма да проституира!
Вбесеният Бен затръшна вратата под носа му. Снишавайки се в ъгъла, Тиа го изгледа сломено.
Съжалявам, че се случи така, Бен. — Гласът й беше удивително равен, очите й бяха изпълнени със скръб. — Не исках да узнаеш това. Бях в безопасност, скрита в лондонските бездни; точно затова исках да остана там.
— Мисля, че е време да ми кажеш истината — изрече Бен със забележително спокоен глас. Тиа кимна. — Горе, далече от любопитни уши.
Изчака я да мине пред него, а после тръгна след нея по стълбите. Тя спря пред стаята си и когато Бен кимна, бързо влезе вътре. Той я последва незабавно и затвори тихо вратата зад себе си.
— Седни, Тиа. Подозирам, че историята ще е доста сложна. Започни от самото начало, моля те.
Тиа седна предпазливо на ръба на леглото, кършейки ръце, докато събираше мислите си. Беше смаяна от невероятната сдържаност и търпение, които беше показал Бен до момента. Беше го измамила, беше му се противопоставяла на всяка крачка, беше му показвала най-лошите си страни, беше наранила гордостта му. Очакваше той да я предаде безусловно на Деймиън, доволен, че си е измил ръцете. Не смееше сега да го лъже, не и когато беше предизвикал Деймиън заради нея, особено след като беше разбрал, че той е в правото си и вероятно ще предизвика неприятности.
— Деймиън беше мой настойник, след като родителите ми починаха, когато бях на десет години. Бях обещана на единствения му син и наследник още от самото си раждане. Семействата ни бяха стари приятели. Условията на завещанието на баща ми оставяха мене и наследството ми в ръцете на Деймиън, когато майка ми и баща ми починаха от заразна треска. Мисля, че всичко щеше да стане, както беше замислено, ако съдбата не се беше намесила. Животът под покрива на Феърфийлд беше досаден и скучен в тези ранни години. Тогава Грант Феърфийлд, който беше доста болнав младеж, почина и това осуети надеждите на Деймиън да има наследник на титлата си и моята зестра да обогати ковчежето му. Нямаше изгледи съпругата му да му роди друго дете, а без наследник титлата щеше да отиде у един далечен клон на семейството. Отслабнала от редицата аборти, Илайза Феърфийлд много удобно умря, когато претърпя още един аборт. Затова мислите на Деймиън се обърнаха към мене и моето наследство. След като се беше възползвал от него толкова години, не можеше да позволи зестрата ми да му се изплъзне.
— По дяволите — промърмори заплашително Бен.
— Отначало бях просто едно досадно дете, което Деймиън трябваше да храни и да облича, и да държи в безопасност, докато не станех на подходяща възраст, за да се омъжа за сина му. Но след като Грант умря, той започна да гледа на мене в нова светлина. Вече не бях безформено дете, а млада девойка, която се превръща в млада жена. Мисълта да спечели млада девица заедно с голямата й зестра накара Деймиън да гледа различно на мене. Тъй като бях достатъчно млада и силна, за да му родя няколко здрави деца, той ми каза, че великодушно е решил да ме направи своя съпруга. Бях ужасена. Не исках да се омъжвам за старец. На петнадесет години мечтаех да намеря мъж, който ще ме обича заради мене самата. Освен това, имах ясна представа за ужасния начин, по който се отнасяше Деймиън към бедната си болнава съпруга, натрапвайки й се непрекъснато в усилие да създаде наследник. Не го исках, в никакъв случай.