— Разтвори крака, скъпа.
Ръцете му се преместиха под нея, обгръщайки нежните кълба на седалището й, докато я вдигаше и я отваряше. Очите му блеснаха като диаманти, когато сведе глава и я вкуси. Тиа се размърда, тялото й затрептя в съзвучие с неотстъпните му набези. Не можеше да си представи, че друг мъж освен Бен ще прави това с нея. Би умряла, преди да позволи на Деймиън… О, боже… Пръстите на Бен галеха мъничкия център на страстта й, докато езикът му навлизаше в нея отново и отново.
Тя извика. И втори път.
Тогава Бен влезе в нея, запълвайки я, ускорявайки кулминацията й, като влизаше и излизаше неспирно и светкавици прескачаха от нейното тяло към неговото и обратно. Мускулите му бяха обтегнати, лицето му представляваше маска на агонизиращо удоволствие, докато тласъците му продължаваха в търсене на върховните дълбини на близостта.
— Тиа — изпъшка той накрая, навлизайки дълбоко в нея, за да се задържи там, докато див трепет разтърси тялото му.
Тя усети как семето му сгорещява вътрешностите й и изпъшка от удоволствие. Ръцете й сграбчиха гърба му, краката й не го пускаха, тя не искаше да излезе от екстаза на яростното им съвкупление. Дълбоко в сърцето си Тиа знаеше, че това е последният път, когато двамата с Бен ще бъдат заедно по този начин, и искаше това да продължава колкото може повече.
Той не можеше да повярва на това, което току-що беше изпитал с Тиа. Изглеждаше невероятно, че Бен Пенрод, познавач на жените, неуморен и опитен любовник, е бил сведен до трепереща маса плът и кости от едно младо, неопитно момиче, едва напуснало училищната скамейка. Тиа го беше довела до такава степен на осъзнатост, че просто докосването й го превръщаше в пепел и само един изгарящ поглед на невероятните й синьозелени очи унищожаваше самообладанието му. Какво име би могло да бъде дадено на тази дълбоко емоционална реакция, която усещаше с Тиа, запита се той. Ако това беше любов, той не беше сигурен, че ще оцелее от тази чужда за него емоция.
— Прегърни ме, Бен — прошепна тихо Тиа, когато той се отдръпна и легна до нея.
Очите й бяха широко отворени и уплашени. Ужасяващата мисъл да се отдели от него беше като нож, пронизващ сърцето й.
Привличайки я в обятията си, той изсуши сълзите й с целувки, усещайки се почти толкова ограбен, колкото и тя. Минутите и часовете се изплъзваха прекалено бързо; той още не беше намерил решение на дилемата на Тиа и беше обзет от страшното подозрение, че решение не съществува.
Вместо да говорят, те пак се любиха, този път по-нежно, без дивата буря, която ги беше подтиквала първия път. Заспаха, събудиха се на разсъмване и отново се любиха. Нямаше нужда да говорят. Какво можеха да си кажат, което вече да не си бяха казвали? Деймиън щеше да се върне, за да си вземе Тиа, и нямаше нищо, което Бен би могъл да направи, освен да я остави да си тръгне. Тиа го знаеше, Бен също, но и двамата не го приемаха.
Деймиън не дойде на следващия ден. Напрежението беше непоносимо, Бен и Тиа очакваха ужасната раздяла, която никой от двамата не желаеше. Тя не заговори отново за любов, смяташе, че е безнадеждно. Щеше да се зарадва, ако беше научила, че макар Бен да не беше произнесъл думите, неговото сърце се беше отворило за това чувство, срещу което толкова дълго се беше борил. Най-обезсърчаващо беше да знае, че часовете планиране и внимателно размишление не бяха открили начин да попречи на Деймиън да предяви претенциите си върху Тиа. Вечерта двамата си легнаха и отново се любиха с почти трескаво отчаяние, знаейки, че когато се събудят на следващия ден, Деймиън несъмнено ще пристигне в имението Пенрод. И двамата го знаеха, но не продумаха и дума за това.
Беше в средата на следобеда, когато Деймиън се появи. Не беше сам. Придружаваха го двама полицаи. Бен ги познаваше. Единият беше мъж на име Райкър, а другият — Клемънс.
— Казах ви, че ще се върна, Пенрод — изрече подигравателно Деймиън, бутвайки Бен настрана, за да нахлуе в къщата. — Този път доведох закона със себе си. Къде е тя? Къде е моята съпруга?
Тиа чакаше в приемната, не искайки да се изправи веднага пред съпруга си. Когато чу името си, се сви вътрешно и зачака Бен да въведе Деймиън при нея. Не чака дълго. Деймиън нахълта в стаята без покана, а двамата полицаи и Бен го последваха. С разтреперани колене Тиа се обърна, за да застане с лице към него.