— Не бих помислил да нанеса физическа вреда на съпругата си — каза той, усмихвайки се подкупващо. — Не съм склонен към насилие.
Бен изстена, искаше да разкъса дребното копеле парче по парче. Мисълта как той сграбчва с мазните си, потни ръце гладката, неопетнена плът на Тиа, го накара да потъне в студена пот. Тиа можеше да се е примирила с факта, че принадлежи на Феърфийлд, но той не се беше примирил. Някак си, по някакъв начин щеше да я освободи от този непоносим грубиян, който се беше оженил за нея, когато е била много млада, за да се възпротиви.
— Не се тревожи, Тиа, ще убия това копеле, ако те нарани. — Гняв и безпомощна ярост натежаваха в гласа му.
Тиа се обърна и го погледна, запомняйки завинаги бронзовия цвят на кожата му, целуната от слънцето, начина, по който черната му коса прилепваше момчешки на тила му, сивите му очи с неповторимия си сребрист блясък. Тогава Деймиън я настани в двуколката, докато полицаите се качваха при тях. И на двамата не им харесваше това, което правеха, но бяха се клели да пазят закона.
Със застинало в строги линии лице, Бен наблюдаваше как Тиа излиза от полезрението му и от живота му. Да й позволи да си отиде беше най-трудното нещо, което някога беше направил. Ужасно го болеше. Като знаеше, че е завинаги, това почти го убиваше. Вече нищо нямаше да бъде същото. Как можеше да стои така и да позволи Тиа да му бъде отнета? Вдигна глава, отвори уста и издаде дрезгав вик, който отприщваше цялата му мъка, задето не можеше да помогне на Тиа когато тя се нуждаеше толкова много от него. Не, за бога, избухна той, размахвайки юмрук, за да подчертае думите си. Никой нямаше да му отнеме Тиа.
След час Бен нахлу в дома на Деър с яростта на жестока лятна буря.
— За какво, по дяволите, е всичкото това, Бен? — запита Деър, когато брат му го намери в една от стопанските пристройки.
Кейси го следваше по петите, дошла веднага след като Бен беше нахълтал в къщата, търсейки Деър.
— Отиде си, Деър. Това лигаво копеле дойде и си я взе. Ще я отведе в Англия.
— Кой си е отишъл? За какво ми говориш?
— Мисля, че говори за Тиа — предположи Кейси, опитвайки се да разбере развълнуваните думи на Бен.
Никога досега не го беше виждала такъв. Беше разбит. Очите му бяха помътнели, лицето му беше застинало в маска на неизмерима мъка и неверие.
— Влез в къщата, Бен, за да обсъдим нещата подробно.
— Няма време — изхлипа той. — Дори не знам защо съм тук, освен може би да искам съвет от големия си брат. И даже не знам дали ще го последвам. По дяволите, Деър, отчаян съм. Не мога да му позволя да отведе Тиа, но нищо не мога да направя.
— За кого, по дяволите, говориш? — запита Деър раздразнен. — Ще бъде добре да ми разясниш кой е отвел Тиа и защо.
— Съпругът й — каза Бен, задавяйки се от думата. — Лорд Феърфийлд.
— Дяволите да го вземат!
Деър изглеждаше видимо разтърсен.
— Отвлякъл си жена от съпруга й? Защо ми каза, че си й предложил брак, когато си знаел, че това е невъзможно?
Зелените очи на Кейси се разшириха съчувствено, но тя сдържа езика си, очаквайки Бен да обясни.
— Не знаех — настоя Бен. — Не и преди Деймиън Феърфийлд да се появи на прага ми..Поради някаква причина Тиа не сподели с мене тази скъпоценна малка информация. Избягала от съпруга си в деня на сватбата.
— Това ми звучи като дълъг разказ, Бен. Предлагам да се върнем в къщата, преди да започнеш да разказваш. Освен това, ходенето ще ти даде време да се охладиш.
— Не искам да се охлаждам — възрази Бен. — Искам да отведа Тиа далече от това копеле. Тя ми разказа всичко, Деър, и не искам тази свиня да я докосва. — Въпреки това той позволи на брат си да го поведе към къщата.
След като влязоха вътре, се оттеглиха в стаичката на Деър, където можеха да поговорят насаме.
— Е, Бен, да чуя — каза Деър, когато седнаха.
Бен започна да разказва такива невероятни неща, че на Кейси й беше трудно да повярва. Но тя не се съмняваше в правдивостта на разказа му, нито във версията на Тиа за съпруга егоист.
— Тиа е най-смелата жена, която познавам — каза тя съвсем сериозно. — Не знам дали бих имала смелостта да живея нейния живот.
Деър й отправи един поглед, толкова изпълнен с любов, че Бен се отвърна.
— Храбростта е нишка, свързваща всички жени, обичани от мъжете в семейство Пенрод. Разбира се — изрече той донякъде строго, поглеждайки към брат си, — предполагам, че Бен обича Тиа.