Това беше по-скоро въпрос и изискваше отговор. Бен се намръщи и се замисли.
— Не съм сигурен, че знам какво е любов, но съм ужасно сигурен колко боли, когато загубиш някого, на когото много държиш.
— Това е най-нескопосното обяснение в любов, което някога съм чувала — укори го Кейси.
— Никога не съм изпитвал такова чувство към никоя друга жена — призна тържествено Бен. — Това важи ли?
Кейси се усмихна.
— Това е любов, Бен, но си много упорит, за да си признаеш.
— Сега, след като чувствата на Бен бяха докрай изследвани, нека да опрем до фактите — изрече Деър. Практичен и опасен, Деър беше братът, който се беше изправял пред много врагове през целия си живот и беше ги побеждавал. Беше спечелил Кейси независимо от обстоятелствата и знаеше какво изпитва Бен заради загубата на жената, която обичаше. — Законът е на страната на лорд Феърфийлд. Той има пълното право да предявява претенции върху съпругата си. Повечето хора ще го сметнат за светец и ще хвалят великодушието му, задето е простил на съпругата си.
— Той е достатъчно възрастен, за да й бъде баща. И е брутален садист. Ще я подчини с бой. — Бръчките по лицето на Бен станаха по-дълбоки, устата му се стегна в тънка бяла линия, сивите му очи станаха толкова студени, че Кейси потръпна. Никога не го беше виждала толкова решителен. В този момент поразително приличаше на Деър.
— Той е съпруг на Тиа — напомни му Деър. — Сигурен ли си, че тя иска да бъде спасена от законния си съпруг? Очевидно е богат и може да й предложи много.
— Тя го ненавижда. Този човек ще направи живота й истински ад. Ще го убия, ако й посегне — изрече заплашително Бен.
Деър въздъхна. Беше се чувствал по същия начина, когато лейтенант Потър беше отвел Кейси.
— Какво ще правиш?
— Ще отида в Сидни, преди „Южна звезда“ да отплава, и ще върна Тиа в имението Пенрод.
— Не мисля, че това е разумно — посъветва го Деър. И той би направил същото при тези обстоятелства, но положението му на по-голям и по-мъдър брат го убеждаваше, че трябва да предупреди разгорещения си по-малък брат. — Можеш да се озовеш зад решетките или дори нещо по-лошо, зависи от настроението на Феърфийлд. Според закона той е в правото си, знаеш го.
— Ще я заведа в Батхърст — заупорства Бен. — Или на юг. Селища никнат из цяла Австралия. Откриват се нови територии, ние с Тиа можем преспокойно да изчезнем там.
— И да напуснеш имението Пенрод?
Бен се поколеба. Никога не беше допускал, че нещо ще бъде по-важно за него от имението Пенрод.
— Ще се върнем, когато Феърфийлд замине от Австралия. Той няма да остане тук завинаги; прекалено много обича разкоша си.
— Може би — допусна Деър, но без вътрешно убеждение.
— Отивам в Сидни, Деър.
— С какво мога да ти помогна?
— С нищо. Предполагам, просто исках да поговоря с някого.
— Ще изчакаш ли до сутринта? — запита Кейси.
— Не, тръгвам веднага. Не знам какво може да направи това копеле на Тиа, когато останат насаме.
— Внимавай, Бен — предупреди го Кейси.
Той я прегърна, а после се обърна към брат си. Двамата се прегърнаха топло.
— Грижи се за имението Пенрод, ако… ако не мога да се върна поради някаква причина.
— Не се безпокой, братче — увери го Деър. — Имението Пенрод няма да пострада в твое отсъствие, независимо колко време няма да те има. Но, моля те, не действай прибързано. Без тебе Тиа няма надежда да получи свободата си.
Тиа мълча почти през цялото пътуване до Сидни. Мислите й бяха объркани, мрачни и страшни. Беше се направила, че е съгласна с желанията на Деймиън заради Бен. Знаеше, че ако се противи, Бен ще пренебрегне опасността за себе си и ще й се притече на помощ. Не само имаше вероятност да направи нещо безразсъдно и глупаво, но и да свърши в затвора, задето се е опитал да я защити. Тя обаче нямаше намерение да позволи на Деймиън да я върне в Англия. Или щеше да се самоубие, или да го убие, преди да му позволи да легне с нея. Мисълта да роди дете от него беше толкова отблъскваща, че накара кожата й да настръхне.
Макар че полицаите се опитваха да се държат любезно, тя не искаше да се впуска в незначителни разговори и когато стана очевидно, че не й се говори, те се отказаха от опитите да я въвлекат в разговор. Тя трябваше да крои планове. Планове които включиха изплъзване от Деймиън и укриване, докато той не се върне в Англия. Тя знаеше, че той няма да я търси вечно, защото Австралия не беше място, където да се чувства добре. Рано или късно щеше да се умори от суровите условия и да се върне в Лондон. Без нея, както силно се надяваше.
Беше тъмно, когато оставиха полицаите и продължиха към залива на Сидни. „Южна звезда“ беше единственият английски кораб на пристанището.