Намери Том в корабната кухня да помага на побелелия готвач в прибирането на продуктите. Първото, което забеляза, беше че този Том и Тиа са горе-долу еднакво високи и слаби.
Второто беше ясното чувство, че е срещнал съвсем скоро някого, облечен почти като този Том. Но не се спря на тази мисъл, осъзнавайки, че Том носи същите дрехи като половината момчета в Нов Южен Уелс.
Том видя, че Деймиън стои зад него, и пребледня. Знаеше, че това е лорд Феърфийлд, защото го беше видял да разговаря с капитан Уеъринг в деня, когато негова светлост беше наел каюта.
— Знаеш ли защо съм тук? — запита Деймиън, отправяйки навъсен поглед към Том.
— Н-не, господине, трябва ли?
— Ти ли пусна съпругата ми да излезе от заключената каюта?
Съзнавайки, че животът му зависи от неговия подвижен ум, Том се почеса по главата с озадачено изражение.
— Тя е била заключена в каютата ли?
— Точно това казах. За да бъде защитена, нали разбираш.
— Никой нямаше да й направи нищо лошо на кораба на капитан Уеъринг — възрази възмутено Том.
— Това няма нищо общо. — Деймиън бързо губеше търпение, задето Том нарочно заобикаляше темата. — Ти ли пусна лейди Феърфийлд от каютата?
— Може — призна неохотно Том. — Но се кълна, че не знаех, че вътре има някой, когато отключих.
— Противно малко копеле!
Преди Том да се запази от удара, Деймиън го зашлеви с опакото на дланта си и момчето падна на палубата.
Е, нямаше нужда да правите така — каза готвачът, помагайки на Том да се изправи. Всички на борда на „Южна звезда“ харесваха младия Том, включително капитанът.
— Този малък негодник се меси в неща между мене и съпругата ми. Ще убия това копеле. — Хвана Том за яката и го разтърси така, че зъбите му затракаха. — Къде е отишла? — Внезапно друга мисъл му дойде на ума. — Слизал ли си на брега днес? — Да не би да се беше сблъскал с Тиа когато излезе от магазина?
— Не, Том не е бил на брега два дни — намеси се готвачът, мислейки, че помага на момчето. Не подозираше, че причинява повече вреда, отколкото добро. — Беше в кухнята, помагаше ми.
— Значи — нападна го Деймиън — ти си дал на съпругата ми свои дрехи и тя се е измъкнала на брега, без да я видят.
— Нищо не съм й давал — отрече Том. Това си беше самата истина. Лейди Феърфийлд беше платила за старите му дрехи, не й беше дал нищо безплатно.
— Как е взела дрехите ти?
— Не знам. — И момчето сви рамене. — Нали готвачът ви каза, че му помагах в последните два дни? И не съм сигурен, че дрехите ми ги няма.
Вбесен, Деймиън го заразтърсва отново, но този път готвачът се намеси.
— Ако имате нещо против Том, милорд, нека капитанът да го наказва. Това е неговият кораб и той обича младия Том.
— Няма значение — изсъска Деймиън, хвърляйки убийствен поглед към Том. — Знам, че това копеле лъже. Ако не греша, видях съпругата си в града, облечена в неговите дрехи… или като неговите. Не знам откъде другаде ще намери дрехи за такова кратко време. Бъдете така любезен да кажете на капитана, че ако не се върна, преди корабът да отплава, да свали сандъците ми на склад и ще си ги взема после. Няма да тръгна, докато не намеря непокорната си съпруга… или трупа й — добави той многозначително.
Деймиън претърси основно града. Нае двама стражи и прекара няколко безплодни часа в задаване на въпроси. За огромно свое съжаление не можа да разпита продавача, който беше и собственик на магазина, където се беше сблъскал с „момчето“, което сега подозираше, че е била Тиа. Мъжът беше заминал за Батхърст, за да докара стока, и нямаше да го има няколко дни. Деймиън беше в безизходно положение. Едва тогава той осъзна, че е пропуснал очевидното. Имаше само едно място, където би отишла Тиа. При любовника си. В имението Пенрод. Деймиън тръгна незабавно, вземайки със себе си и двамата наети стражи.
Като за късмет пътуването на Бен до Сидни се беше отложило. Той беше тръгнал в съответствие с плана си, но след като беше изминал не повече от една трета от пътя, конят му беше стъпил в дупка на вомбат и си беше счупил крака. Бен разбра, че е лудост да пътува през нощта, и с огромни угризения допря пистолета си до главата на нещастното животно и сложи край на мъките му. Нямаше друг избор, освен да се върне в имението Пенрод за друг кон. Трябваха му оставащите часове от нощта и част от следващата сутрин, за да стигне пеша до дома си. Беше толкова уморен, че изтощението го накара да легне и да поспи поне няколко часа.
Събуди се по пладне, освежен и готов да се заеме с лорд Феърфийлд и с целия свят, ако се наложи. След като хапна набързо, се отправи към конюшнята. Трима ездачи влязоха в двора. Надявайки се това да е свързано с Тиа, той ги изчака да се приближат. Трепна силно, когато позна Феърфийлд, придружен от двамата мъже, които приличаха на наемни убийци. Тиа не беше с тях и ледени пръсти затанцуваха по гръбнака на Бен.