— Не знаеш как се правят питки ли? Всички в Австралия знаят.
— Отскоро съм в Австралия — отвърна Тиа. — Аз съм каютен прислужник, нали ти казах? За първи път излизам извън Англия.
— Лесно е, приятел. Объркваш сол, брашно, вода и печеш в гореща пепел — инструктира я Кривчо. — Питки със солено говеждо или прясно убито уалаби си е направо кралско угощение. Направи и повечко чай и няма да имаш оплаквания.
Тиа свърши чудесна работа, приготвяйки ядене за седмината. Питките бяха лесни за правене и прекрасни на вкус. Соленото говеждо месо, неотдавна откраднато при една засада, беше донякъде жилаво, но годно за ядене. След като мъжете си сипаха ядене, Тиа също си взе голяма порция и седна да се нахрани, опряла гръб на едно дърво. Залапа лакомо, мляскайки шумно. Не обръщаше внимание на разбойниците, когато й се смееха или подмятаха шеги за огромния й апетит. След като се нахрани, остави настрана калаената чиния, сви колене и подпря главата си на тях. Беше уморена, твърде уморена, за да направи усилието да събере чиниите и да прибере остатъците от храната. Другите мъже изглеждаха също толкова лениви, излегнали се на тревата след обилната храна. Някои вече се бяха увили в одеялата си.
Умът на Тиа несъзнателно се насочи към имението Пенрод, питайки се какво прави Бен и дали тъгува за нея. Беше ли се върнал Деймиън там, за да я търси? Ако беше така, значи Бен щеше да разбере, че тя е избягали. Щеше ли да се развълнува? Или щеше да се зарадва, че се е отървал от нея? Изглеждаше съкрушен, когато Деймиън я беше отвел, но понеже познаваше Бен, тя предположи, че ще си намери друга, с която да я замени, и то много скоро.
Можеше да си го представи сега, висок и широкоплещест, загорялата му плът изопната върху скулите. Харесваше погледа му, докато се любеше, като чисто сребро, блестящо под слънчевата светлина. Караше я да изпитва неща, които никой друг мъж не би могъл да я накара да усети. След като беше опознала Деймиън, Тиа не харесваше мъжете. Животът на улицата, когато виждаше отблизо колко жестоки могат да бъдат мъжете, я беше направил недоверчива и подозрителна към противоположния пол. Беше се надсмивала на любовта, решавайки, че това чувство е преувеличено и не е за нея. Но Бен беше променил това положение.
Без съмнение Бен беше измамен дявол, който привличаше жените. Но аурата му стигаше далече отвъд чувствеността, макар че господ знае, че я притежаваше в изобилие. Онова, което изпиташе към Бен, надхвърляше сексуалното привличане, отиваше отвъд интимността. Тя го усещаше в сърцето и в душата си. Докосна устните си с пръст, припомняйки си колко прекрасно се беше чувствала, когато той я целуваше. Колко разпален беше нейният отговор. Как докосването му караше плътта й да изгаря и костите я боляха от жажда, каквато не си беше представяла, че може да съществува.
Тя заспа така, с Бен в мислите си, с ум, изгарян от любовта, която беше поникнала в сърцето й въпреки непреодолимите бариери помежду им. Когато Уолс се накани да я срита, за да довърши работата си, Кривчо го спря и сам разчисти остатъците. Мъжът имаше добро сърце, харесваше момчетата и смяташе, че „младият Том“ е смел момък, задето е решил да живее сам в дива страна като Австралия.
Тиа спеше непробудно. Някой беше метнал одеяло над свитите й рамене и тя спа чак до тихите, неподвижни часове след полунощ. Събуди я не шумоленето на сухи листа, нито плиткото дишане в ухото й. Една ръка сграбчи бедрото й и полека се плъзна по вътрешната му повърхност. Това я разбуди окончателно. Тя отвори очи и срещна тъмния поглед на Крее. Ръката му беше стигнала почти до чатала й, когато тя сграбчи китката му и я отхвърли настрана.
— Проклет идиот такъв, какво, по дяволите, си намислил?
— Мълчи — изсъска той. Нервният му поглед се насочи към спящите и той с облекчение видя, че никой не помръдва. — Знаеш много добре какво искам, бил си на кораб достатъчно време. Някога бях моряк и има само една причина да наемат хубаво момче като тебе. — Ръката му многозначително се настани върху седалището й и го стисна. — Имаш мек задник, момче, също като на жена. Дай ми каквото искам и няма да съжаляваш.
Все още замаяна от съня, Тиа не разбираше нищо. Какво искаше Крее от нея? Да не би да е разгадал маскировката й?
Мъжът, вземайки мълчанието й за съгласие, се подсмихна и ръката му се върна на вътрешната повърхност на бедрото й.
— Така повече ми харесва. Не се безпокой, приятел, ще бъда нежен.
Гнусният му намек окончателно разбуди Тиа. Беше живяла достатъчно време сред улични създания, за да не разбере за какво говори този мъж, и неведнъж Еднооката Берта я беше защитавала от такива като Крее. Мислейки я за момче, те се бяха опитвали да правят извратени неща с нея. Берта й беше изнесла цяла лекция при първия такъв случай, как природата понякога си прави шеги и мъжете желаят партньори от своя пол, особено млади момчета с нежни бузи, свежи и пухкави като на момиче. Случвало се и с жени, беше обяснила тя. Тази стряскаща мисъл беше накарала Тиа едва ли не да повърне. Но сега Берта не беше тук, за да я защити. Трябваше да разчита на себе си.