— Гаден извратеняк такъв, дръж си мръсните ръце далече от мене! — изкрещя Тиа с все сила.
Изрита Крее, търкулна се извън обсега му и скочи на крака. Другите мъже се размърдаха.
— Предупредих те да мълчиш! — изръмжа Крее, хващайки я за жакета, и я блъсна в дървото. Дъхът й излезе със свистене. Когато си пое въздух, тя отвори уста, за да нададе още един вик. Но Крее запуши устата й, а с другата ръка я хвана за гърлото. — Само да ме вкараш в беля, ще ти измъкна гръцмуля.
Думите заседнаха в гърлото на Тиа, когато ръката на Крее се сви. Но беше твърде късно. Гневният й изблик беше събудил другите мъже. Кривчо пръв стигна до нея. Рядката му бяла коса летеше в диво безредие покрай лицето, когато той навря брадатото си лице във физиономията на Крее.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Крее? Махай си лапите от момчето.
— Не съм му направил нищо — изръмжа Крее. — Проклетникът ме дразнеше. Сам ми се предложи…
Тиа изпъшка, когато Крее я пусна.
— Лъже. Опита се да… да…
Уолс пристигна, недоволен, че го будят от най-сладкия му сън посред нощ.
— Казах ти, Крее, ако момчето не иска, да не го закачаш.
— Иска — изрече намусено Крее.
— Не, не искам! Тоя е извратено копеле, не ща да имам нищо общо с него.
Тиа трепереше, разстроена, шокирана и толкова сърдита, че можеше да плюе гвоздеи.
— Чу какво казва Том — обади се Уолс, слагайки точка на темата. — Момчето не е от твоя сорт, остави го. Сега да лягаме да спим. Всички.
Изпращайки унищожителен поглед към Тиа, Крее се върна към одеялото си. Другите се пръснаха един по един, докато при нея не остана само Кривчо.
— Дръж се настрана от тоя — предупреди я той. — Той е мръсно копеле. Няма да те остави, докато не получи каквото иска. Хубаво момче като тебе е голямо изкушение за човек като Крее.
Като каза това, той се обърна и закуцука към одеялото си.
Тиа го загледа как се отдалечава, с диви и уплашени очи, разтривайки мястото, където пръстите на Крее бяха оставили червена следа по деликатната й кожа. Повече нямаше да спи тази нощ. Часове по-късно видя как небето просветлява от черно до пурпурно и лилаво, а после изведнъж дойде денят. Беше студен, лека слана покриваше земята и хрущеше под краката й, когато потърси уединено място далече от мъжете, за да свърши някои лични работи. Когато се върна, другите се бяха раздвижили и тя се зае да приготви закуската, докато Лиън стъкваше огън. Докато те ядяха, тя си намери място по-настрана, седна да се нахрани и тайно започна да ги изучава един по един.
Уолс беше водачът им, и по мозък, и по мускули. Изглеждаше на около тридесет години, едър и размъкнат, дрехите му явно бяха крадени от различни места. Също като другите, и той имаше рошава коса и брада. Тиа помисли, че изглежда хитър и опасен, и лесно се ядосва.
Лиън беше най-младият, едва ли по-възрастен от нея. Беше рус, мършав, жилест, изглеждаше така, сякаш не би навредил и на муха. Но видът нерядко лъжеше.
Стайлс беше побелял, очукан от живота, на средна възраст. Беше постоянно намръщен и устните му рядко се усмихваха. Тиа реши, че не би искала да се забърква с него при никакви обстоятелства.
Доус говореше рядко, през повечето време изглеждаше объркан и като че ли му харесваше да следва другите. Освен Кривчо беше най-възрастният. И най-дебелият.
Тиа потръпна, когато очите й срещнаха погледа на Крее. Беше дребен и атлетичен, с хитра физиономия и блуждаещи очички, които като че ли не се спираха. Изглеждаше като човек, който дълго таи злоба и би убил без никакво угризение.
Тиа усещаше, че Кривчо може да стане опасен само за миг. Среден на ръст и на тегло, той беше над петдесетгодишен, с рядка побеляла коса и брада. Накуцването беше резултат от счупване на крака, неправилно наместен. Тиа разбра, че е попаднала сред група отчаяни мъже. Ако разкриеха коя е, това можеше да й докара смърт… или нещо още по-лошо.
Деймиън се върна в Сидни побеснял. Тиа отново го беше изиграла! Когато я намереше — а не се съмняваше нито за миг, че ще я открие, — скъпо щеше да си плати, задето беше съсипала живота му и защото заради нея беше изпуснал кораба си. Тиа го беше накарала да преживее истински ад в последните няколко години, след като го беше направила за посмешище, когато избяга след сватбата. Години наред той нямаше представа дали е жива или мъртва, но законът му забраняваше да се ожени за друга. Когато детективите, които беше наел, най-накрая я откриха, тя се беше хванала с някакъв проклет овцевъд и беше заминала за Австралия. Не можеше да му ражда деца отдалече, затова той трябваше да тръгне да я преследва, сигурен, че този път няма да му се изплъзне. Но беше сгрешил. Хитрата малка кучка вероятно седеше някъде в австралийските храсталаци и му се присмиваше.