Деймиън прибра сандъка си от „Южна звезда“ и отседна в единствения хотел в Сидни. Тогава откри, че кесията със златни монети, която беше скрил сред дрехите си, липсва. Въздухът стана син от ругатните му, когато разбра, че сега Тиа има средства и ще се крие, докато сметне за необходимо. С парите му щеше да си осигури храна, дрехи и всичко, от което имаше нужда, за да оцелее. Сега вече беше сигурен, че тя е подкупила каютния прислужник на борда на „Южна звезда“. И вероятно е купила храна и припаси от магазина, където се беше сблъскал с нея. Много се ядосваше, че му беше попаднала в ръцете, а не беше разбрал, че е тя. Нещастна малка кучка!
Когато Деймиън се върна в магазина, собственикът вече се беше прибрал от Батхърст. Беше необходимо само едно леко сбутване от страна на единия нает страж и човекът си спомни, че едно момче от „Южна звезда“ е платило за покупките си със златна монета. Беше виждал ужасно малко златни монети в Нов Южен Уелс.
— Каза ли къде отива мо… момчето? — запита остро Деймиън.
— Сигурно на „Южна звезда“.
— Така ли ви каза?
Продавачът се почеса по главата, мислейки усилено.
— Така ми се струва. Както казах, само предполагам…
— Накъде тръгна, след като излезе от магазина?
— Странно, че питате. Не ми се стори, че се връща в залива и на кораба. Тогава ми се стори странно, но си помислих, че не ми е работа.
— Накъде, човече?
— На юг. Определено се запъти на юг. Гледах подире му, докато не се изгуби, и със сигурност не изглеждаше, че ще смени посоката.
Удовлетворен, Деймиън купи дрехи, подходящи за ходене из храсталаците, пистолет, нож и достатъчно храна и други припаси, за да стигнат на него и двамата му наемници за много време. Тръгваше след Тиа.
И господ да й помага, щом я намери!
Бен беше в затруднено положение. От една страна, отчаяно искаше веднага да напусне имението Пенрод и да търси Тиа. От друга страна, реши, че трябва да изчака няколко дни, в случай че тя изникне на прага му. Мина един ден, после още един. Разхождаше се напред-назад, губеше търпение, стана разсеян и дистанциран. Деър дойде и се опита да го успокои, но нищо не помогна. Три дни минаха, но Тиа още не се беше появила. Изтекоха четири дни и Бен вече беше отчаян, решен да тръгне всеки момент. На петия ден Кейт и Робин Флечър пристигнаха с дъщеря си Моли, очаквайки празненство. Кейт беше бременна в последния месец и сияеше. Робин изглеждаше успял, спокоен и уверен. Женитбата с Кейт беше прибавила ново измерение в живота му.
Очаквайки, че ще се срещне с един мъж, обезумял от любов, Робин беше потресен, когато видя Бен силно разстроен и разяждан от безпокойство. Спомни си непоколебимата клетва на приятеля си никога да не се жени и реши, че Бен се е разколебал и не му се иска да се поддаде окончателно на чувството, което беше избягвал години наред.
— Добре дошъл в братството, Бен — закачи го Робин. Хубаво му беше да види приятеля си в същото положение, в каквото бяха той и Деър. — Не се притеснявай, приятел, обетите са нищо, когато се влюбиш. Къде е тази образцова жена, за която ни разказа Кейси?
Бен само се взря неразбиращо в Робин; беше забравил, че Кейси е поканила семейство Флечър да отпразнуват сватбата му с Тиа. Толкова неща се бяха случили оттогава, че той не знаеше откъде да започне.
— Какво става, Бен, езика ли си глътна? — пошегува се Кейт. — Нямам търпение да се запозная с булката ти.
Кейт го гледаше с невероятните си виолетови очи, които не преставаха да го учудват. Не обвиняваше Робин, че се беше влюбил до полуда в тъмнокосата, темпераментна Кейт въпреки огнения й характер и остър език. Тя беше укротила неустоимия Робин точно така, както Кейси беше опитомила арогантния му брат.
— Какво е станало, Бен? Нещо лошо ли се е случило?
— Елате вътре — каза той. — Така и така сте дошли, по-добре е да узнаете всичко.
Кейт последва Бен в къщата, хвърляйки загрижен поглед към Робин, който взе Моли и ги последва. Бен ги настани и в продължение на един напрегнат час им разказа такива неща, които Робин и Кейт не можаха да разберат. Още повече пък — да повярват.