— По дяволите, Бен, това надминава всичко. Нищо от онова, което Деър или аз сме преживели, не може да се сравни с това, през което си минал заради Тиа.
— Не бих казал — отвърна Бен, спомняйки си как Кейт се беше изгубила в Сините планини на връщане от Батхърст, където беше заварила Робин в леглото с друга жена. И как всички мислеха Кейси за мъртва, докато тя в действителност беше напуснала Нов Южен Уелс и беше отишла в Англия, където я беше открил Деър. — Точно такива ситуации съм се стремил да избягвам цял живот досега.
— И какво ще правиш сега?
Състраданието затъмни изразителните виолетови очи на Кейт и те станаха тъмнопурпурни.
— Трябва да намеря Тиа преди Феърфийлд. Все някой в Сидни трябва да я е видял.
— Късмет — пожела Робин. — Не искаш ли да дойда с тебе? Не съм преживявал никакви приключения от… е, откакто се роди Моли.
Бен се усмихна.
Благодаря, приятелю, но ще тръгна сам. Кейт има нужда да си до нея. Ще останете ли в имението Пенрод?
— Не, Деър вече предложи да ни откара у тях и понеже Моли много се разбира с децата им, мисля да приемем предложението му. Скоро ли тръгваш?
Бен кимна тържествено.
— Утре. Не мога да чакам повече. Имам чувството, че Тиа се нуждае от мене.
Разяждащите мисли за Тиа придружаваха Бен по целия път до Сидни. Отчаян копнеж бушуваше в него, без да има и най-малката прилика с физическо желание — макар че желанието за Тиа вилнееше в него като разпенен ад. Виждаше я легнала до него, красивата й златиста коса разстлана на възглавницата като блещукащи лунни лъчи, невероятните й синьозелени очи нежни и замъглени от любенето, кожата й красиво зачервена…
Бен раздвижи мускули, припомняйки си меката й кадифена кожа срещу космите по гърдите му, сладката й плът срещу езика му, извивките й, които прилягаха идеално на тялото му, сякаш двамата бяха създадени един за друг. Тиа може да беше дребна, но беше изключително женствена; малки, твърди гърди, тънка талия и леко заоблени хълбоци, които преминаваха в удивително дълги, стройни крака. Когато пронизваше горещата стегнатост на нейната ножница, все едно влизаше в рая. Само мислите за плътта й го накараха да изтръпне и да набъбне и той тръсна глава, за да я прочисти от мислите, които пречеха на мисията му. Мислите за Тиа му доставяха огромно удоволствие, но намирането й щеше да му бъде още по-приятно. Пребиваването й при него в имението Пенрод би му доставило удовлетворение, далече надхвърлящо сексуалното.
По дяволите! За какво мислеше той?
Откога една жена беше започнала да означава толкова много за него? За него! За Бен Пенрод — за мъжа, чието семейство вече не вярваше, че някога ще го види оженен. Не можеше да се познае. И не беше сигурен, че харесва тази промяна. Разбира се, искаше Тиа, щеше да бъде глупаво да го отрича. Винаги щеше да си бъде същият страстен дявол и тя беше разпалила въображението му още откакто беше смъкнал мърлявата й шапка и беше открил жената под мръсните парцали, с които беше замаскирала пищните си извивки. Беше достатъчно заинтригуван, за да й предложи брак цели два пъти… и двата пъти беше получил отказ. Макар сега да знаеше какви са обстоятелствата, накарали я да откаже на предложенията му, от това гордостта му не страдаше по-малко. По-скоро адът щеше да замръзне, преди отново да предложи брак на някоя жена, помисли Бен.
Дори на Тиа ли, запита едно гласче в мозъка му.
Той не пожела да признае отговора. Не беше безсърдечен, просто беше предпазлив. Щеше да премине този мост, когато стигнеше до него.
Бен пристигна в Сидни само за да научи, че лорд Феърфийлд и двамата му наемници са заминали. Чиновникът в хотела като че ли не знаеше накъде са тръгнали, но осведоми Бен, че негова светлост бил облечен като за ходене из храсталаците, носел със себе си малък арсенал и бил наел следотърсач абориген. Чиновникът спомена и името на магазина, който беше доставил поръчките в хотела.
Малка надежда се породи у Бен. Да не би Феърфийлд по някакъв начин да е научил къде се е скрила Тиа? Но след това възторгът му беше попарен от една отрезвяваща мисъл. Какво щеше да стане, ако Феърфийлд намери Тиа преди него? Страхуваше се, че лордът е достатъчно разгневен, за да направи нещо невъобразимо на съпругата си. След като поблагодари на чиновника, Бен побърза към магазина, възнамерявайки да разпита продавача за намеренията на Феърфийлд. Тъй като познаваше мъжа, се замоли дано да му помогне. И точно така се получи.
— Негова светлост питаше за един млад момък, който дойде в магазина преди няколко седмици, приятел — каза търговецът. — Момчето каза, че е от „Южна звезда“, и плати покупките си с една златна монета. За какво е всичкото това?