— Дълга история, Пъркинс, но е достатъчно да кажа, че Феърфийлд иска да навреди на „момчето“. Имаш ли някаква представа къде е отишло?
— Нямаше да кажа нищо на лорд Феърфийлд, ако знаех, че животът на хлапето е в опасност — отвърна Пъркинс. — Но на тебе ще ти кажа какво му казах. Момчето купи провизии и се запъти на юг.
— На юг. Благодаря, Пъркинс.
— Надявам се да го намериш пръв, приятел.
— И аз, Пъркинс — отвърна разпалено Бен. — И аз.
Всеки ден, прекаран от Тиа заедно с разбойниците, й спечелваше все повече симпатиите на групата. Макар че Крее още я гледаше с нескривано желание, външно се отнасяше съвсем безразлично към нея. Поне пред Уолс и другите. Всеки път, когато я намираше сама, я дразнеше с груби забележки и ехидни подмятания. През повечето време тя си държеше устата затворена. Стана удивително сръчна в готвенето на открит огън и във всяко отношение се превърна в неотделима част от групата. Дори взе участие в един смел набег по пътя към Сидни. Макар че остана настрани и изпита огромно облекчение, когато мъжът и семейството му останаха невредими. След като им взеха ценностите, разбойниците ги пуснаха да си вървят.
Следващият набег се състоя без нейно участие. Тя беше изнамерила някакво извинение да остане в лагера, докато другите потеглиха да ограбват нищо неподозиращи жертви. След това всички приеха, че тя ще остава в лагера да пази имуществата им, за да не бъдат взети от други разбойници или от закона. Тиа нямаше представа какво щеше да прави, ако някоя друга банда нахлуеше в техния лагер, докато другарите й ги няма.
Дните минаваха и тя започна да мисли за връщане в Сидни. Надяваше се, че Деймиън вече се е обезкуражил и е напуснал Австралия със следващия кораб, заминаващ за Англия. Нямаше представа, че толкова беше наранила гордостта му, че се е заклел да не престава да търси жената, която го беше изоставила в сватбената им нощ. В това време повечето разбойници се бяха привързали към Тиа, особено Кривчо. С изключение на Крее, чиито пламтящи очи често се спираха на нея с горчиво негодувание, мъжете се отнасяха добре с нея. Мислеха я за смело момче, което ругаеше не по-зле от тях, готвеше прилично и изглежда, знаеше точно как и кога да отбягва неприятна конфронтация.
Един ден, когато мъжете решиха да се поразходят наоколо и да откраднат крава от една ферма край Сидни, Тиа отново пожела да остане в лагера. Тъй като нямаше да липсва на никого, Уолс не възрази, мислейки, че момчето така и така е твърде дребно, за да помага, ако се наложи. Крее я изгледа насмешливо, но не каза нищо. Когато заминаха, тя се сви до огъня, топлейки се с чаша чай и мислейки, че ако трябва да си тръгне, точно сега е моментът. Беше толкова сигурна, че Деймиън е напуснал Сидни, че не помисли какво ли би станало, ако се сблъска с него. Тя мислеше за бъдещето си. Бен още ли щеше да я иска, ако се върнеше при него?
За брак с Бен все още не можеше и дума да става, дори ако гой я искаше. Докато Деймиън беше жив, тя не беше свободна да се омъжи законно за друг. Да остане при Бен като негова любовница също беше мъчителна мисъл. Всички щяха да знаят, че му е държанка, която утолява страстта му. Как да се показва пред хората, като знае, че всички знаят, че тя е курвата на Бен? Би загубила дружбата на Деър и Кейси, а щеше да си спечели тяхното презрение. Вярно, щеше да има Бен, но за колко време? Един ден, въпреки че той отричаше, щеше да намери жена, за която да се ожени. Някоя, която да обича до края на живота си. Какво щеше да стане с нея, когато се стигнеше до това?
В едно нещо обаче беше сигурна, помисли Тиа, че не може да остане в храсталаците заедно с разбойниците. Не можеше и да се върне в Лондон. Може би Америка… Беше толкова погълната от мислите си, че не чу изпращяването на сухи клончета. Внезапно една ръка се заби болезнено в рамото й със силен натиск и изтръгна вик от устните на Тиа. Краката й се отделиха от земята, когато тя се озова буквално подвитата във въздуха и запокитена срещу дървото. Наранена и замаяна, тя се взря в лицето на Деймиън и видя смъртта.
— Отдавна чаках това — изръмжа той. Несвястното му изражение предизвика остри тръпки на страх, които пробягаха мигновено по гърба й. — Убеди ли безпътните си другари, че си момче, или им стана курва?
— Как… как ме намери? — запита Тиа, възвръщайки си дар слово.
— Имам си средства. Всичко е възможно, ако имаш достатъчно пари.
С последните си остатъци от съзнателна мисъл тя забеляза двамата наемници и аборигенския следотърсач да се крият недалече.
— Няма пак да ми избягаш, Тиа, вече няма. Имам нужда от покорна и послушна съпруга. Сега знам, че ти не си тази жена. Жалко, че няма да излезеш жива от храсталаците. Толкова млада… — Той замълча, но Тиа го разбра много добре. — Ще бъда в траур известно време, но когато пристигна в Лондон, ще бъда готов да взема нова съпруга.