— Ти ще ме убиеш — прошепна Тиа, преодолявайки е мъка буцата в гърлото си.
— Винаги си била много проницателна, още от дете. Моят безгръбначен син нямаше да може да се справи с тебе както трябва, ако беше доживял да се ожените. Прекалено много приличаше на слабата си майка.
— Не, моля те, не искам… ще направя каквото кажеш. Ще бъда добра съпруга.
Би му обещала всичко, само и само да остане жива, дори ако това означаваше да не изпълни обещанията си.
— Твърде късно, Тиа, прекалено късно. Наистина ще ми причини болка да съобщя, че си била убита от разбойници и трупът ти е бил отчасти изяден от диви животни. Никой няма да се усъмни и ще мога да напусна тази дива, нецивилизована страна.
Тиа пребледня. Би дала дясната си ръка, за да види Бен за последен път, преди смъртта да я прибере. Щеше да му каже, че го обича, че благодарение на него се радва, че е жена, а не момче, на каквото се беше правила. И щеше да му каже, че би желала да му беше родила дете. Да даде дете на мъжа, когото обича, щеше да бъде най-голямото постижение в живота й.
Твърде късно…
15
Сърцето на Тиа заби ускорено, когато Деймиън хвана ръката й и я задърпа далече от импровизирания лагер. Аборигенският следотърсач, предусещайки неприятности, изчезна в гъстата гора, докато двамата наемници на Деймиън стояха наблизо, очаквайки заповеди. Беше им платено достатъчно, за да не пречат на плановете, които Деймиън би могъл да има за непокорната си съпруга.
— Не! Няма да ходя никъде с тебе — извика Тиа, противопоставяйки се с всичка сила на натиска, който Деймиън упражняваше върху ръката й. — Не можеш ли да се престориш, че съм мъртва? Можеш да се ожениш повторно, да правиш всичко каквото поискаш, обещавам, че няма да се меся в живота ти.
— Какво? Да те оставя жива и да ми се появиш в най-неподходящия момент? Никога! Ако създам наследник с друга жена, може да ти хрумне да се върнеш, да ме обвиниш в двуженство, и да обявиш наследника ми за незаконно дете.
— Не, няма да го направя. Не можеш ли да разбереш? Не искам повече да те виждам. Можеш да задържиш парите ми, те не означават нищо за мене. Искам си живота. Даже ще остана в Австралия, за да не ме видиш никога повече.
— Харесваше ли ти да блудстваш с Бен Пенрод? — запита подигравателно Деймиън. — Какво ще стане, когато ти се насити и се ожени за порядъчна жена? Може би тогава ще размислиш, ще се сетиш за законния си съпруг и за това, което можеше да бъде твое.
— Не, никога! — извика Тиа. Бен наистина ли държеше толкова на нея, че да я задържи при себе си завинаги?
— Моят начин е най-добрият, Тиа — настоя Деймиън. Въпреки съпротивата й той я беше завлякъл почти до края на полянката. Още няколко стъпки и нямаше да я виждат от лагера, останала на благоволението на Деймиън и двамата му наемници. Тя се запъна с невероятна сила, което го накара да спре и да я обсипе с проклятия.
Когато двамата наемници понечиха да му помогнат, той им махна да стоят настрана.
— Нямам нужда от помощ. Никоя малка курва няма да ме надвие.
Замахна и заби юмрука си в лицето на Тиа. Задавен вик се изтръгна от устата й, когато тя се смъкна на колене, задържана само от жестоката хватка на Деймиън.
— Само ти показвам какво да очакваш, ако не дойдеш доброволно с мене. Причини ми толкова много ненужни страдания през всичките тези години, че искам да те накарам да страдаш, преди да прекъсна мизерния ти живот.
Зашеметена, Тиа се хвана за челюстта и сподави сълзите. Предчувствайки победата си, Деймиън пак я потегли извън лагера на разбойниците.
— Ей, к’во, по дяволите, става тука? Кой си ти и к’во правиш с младия Том?
Уолси другарите му бяха се върнали в лагера, докато Тиа и Деймиън се бореха, а наемниците стояха отстрани и гледаха.
Деймиън замръзна, страх пробяга по гръбнака му. Беше се надявал да избяга с Тиа, преди разбойниците да са се върнали в лагера си. Сега, изправен пред тях, беше благодарен, че няма да се оправя сам с тях. Ако не успееше да ги залъже и да излезе от това затруднено положение, можеше да се спаси с изненадваща стрелба. В края на краищата, разбойниците бяха само шестима.
Внезапно Тиа се освести и въпреки болката в наранената челюст извика:
— Помощ! Това копеле иска да ме върне в Сидни на кораба и капитанът да ме набие с камшика, дето избягах.
Уолс се вгледа намръщено в Деймиън.
— Том няма да ходи никъде с тебе.
И пристъпи към тях. Хората му ги заобиколиха, готови да защитават другаря си, защото сега смятаха Тиа за свой другар.