— Ей, я вижте — нападна ги глупаво Деймиън, — това не е ваша работа. Какво ще правя с Т…
Изречението му прекъсна по средата, когато Уолс протегна мръсната си ръка го сграбчи за гърлото.
— Наша работа е. Том ни е другар и неговите врагове са наши врагове.
Деймиън преглътна конвулсивно, когато мрачните мъже се приближиха още повече към него. Замаха трескаво към двамата си наемници, за да го измъкнат от неприятната ситуация. Но когато обърна глава, за да погледне към тях, зашеметен видя, че подсмърчащите страхливци бяха изчезнали. И двамата главорези се бяха стопили мълчаливо в гората и бяха избягали при първия сигнал за неприятности. Макар че имаха достатъчно желание да помогнат за залавянето на една беззащитна жена, никой от двамата не искаше да си има вземане-даване с шестима яки разбойници.
— Страхливи копелета! — изкрещя Деймиън, вбесен от бягството им. — Върнете се и си заслужете парите.
Думите му бяха посрещнати с насмешка от разбойниците.
— Не си много куражлия сега, а? — подигра му се Уолс. — Махай се, преди да съм си променил намерението и да те накажем с приятелите ми, задето тормозиш младия Том.
Паднала на четири крака, Тиа изпълзя по-далече от Деймиън. Компанията на разбойниците беше за предпочитане пред съдбата, която Деймиън беше замислил за нея. Той видя какво се кани да прави тя и посегна към нея. Не я хвана и тогава направи грешката да посегне към пистолета, окачен на колана му. Тиа изкрещя предупредително и Крее веднага се извърна, знаейки, че един от тях ще умре, ако Деймиън получи възможност да стреля. Ножът веднага скочи в ръката му и излезе от нея още по-бързо, намирайки целта си — гърлото на Деймиън.
Изненадано изражение се настани на лицето на Деймиън, когато падна на колене. Миг преди да тупне на земята, насочи поглед към Тиа, отвори уста и изхриптя:
— Ку…
Беше мъртъв, преди да довърши думата.
Свикнала с насилието от времето, когато живееше на улицата в Лондон, въпреки това Тиа беше ужасена от смъртта на Деймиън. Не беше му желала злото, само би предпочела повече никога да не го види. Разбираше, че желанието да има наследник го беше накарало да направи нещата, които беше направил, че бягството й в брачната нощ беше последният удар, който го беше превърнал в зъл, отмъстителен мъж. Но съдбата беше направила така, че това да е тяхната последна среща. Вече никога нямаше да я преследва. Никога нямаше да се страхува, че ще бъде открита и върната на законния си съпруг. Сега беше вдовица и свободна да живее живота си както иска.
Свободна да обича Бен, ако той все още я искаше.
— Той… той мъртъв ли е? — запита задавено Тиа.
— Да — изсумтя Уолс, побутвайки Деймиън с крак. — Крее рядко пропуска. Нали не те е гнус, а? Крее ти направи услуга, приятел.
— Да — съгласи се Крее, примъквайки се странишком към тях. — Момчето ми е длъжник.
Похотливата му усмивка не оставяше никакво съмнение у Тиа по какъв начин Крее очаква да бъде възмезден и тя потръпна. Може да се беше освободила от Деймиън, но още трябваше да се справя с разбойниците. Особено с Крее, който силно желаеше младия момък, за какъвто я мислеше.
— Не го притискай, Крее, той не е като нас, дето живеем все под заплаха от смърт. Сигурно това е първото убийство, което вижда, Така ли е момче?
Тиа закима енергично, отвръщайки се от трупа на Деймиън.
— Ами другите? — запита Доус, махвайки натам, където бяха изчезнали наемниците на Деймиън. — Ще тръгнем ли след тях?
Уолс поклати отрицателно глава.
— Остави ги. Сигурно няма да се върнат. Те са просто платени главорези, не са по-добри от нас. — И се обърна към Тиа. — Добре ли си, момче?
— Да — изрече плахо тя. — Ами… ами той?
И посочи към трупа на Деймиън сред локва кръв.
— Доус, Стайлс, махнете мършата — нареди веднага Уолс.
Тиа извърна глава, докато двамата мъже влачеха неподвижното тяло на Деймиън, за да го изнесат от лагера. Опита се да не поглежда към мястото, където беше лежал, но очите й непрестанно се връщаха нататък, присвивайки се при вида на тъмното, влажно петно, където кръвта му беше попила в земята и където беше го напуснал последният дъх.
Бен разбра, че е близо до лагера на някакви разбойници. Следотърсаческите му умения бяха отлични и намерените знаци му бяха подсказали, че скоро ще срещне бандата. Не преставаше да се тревожи каква ще намери, ако са открили Тиа и са разбрали, че е жена. Ускори ход, но внезапно спря, когато дочу звуци, които сочеха, че някой напредва стремглаво в гората. Прикри се зад стъблото на един гигантски евкалипт и загледа как двама здравеняци минаха край него сечейки храстите, които забавяха скоростта им. На всеки няколко секунди се озъртаха през рамо, сякаш дяволът ги гонеше. Но Бен не видя никого.