Изчака мъжете да се отдалечат достатъчно и се увери, че никой не ги преследва, преди да излезе от прикритието си. Нямаше представа дали тези мъже са били разбойници. Нямаше никаква разлика. Всичко, за което се тревожеше, беше Тиа и стремежът му да я открие, преди да й се е случило нещо лошо. Изправяйки рамене, той тръгна напред. Когато до него достигнаха гласове, нарушаващи тишината на гората, той стана предпазлив и внимателен, започна да се плъзга от дърво към дърво, докато не се натъкна на сцена, сякаш излязла направо от ада.
Веднага позна Деймиън. Мъжът беше обкръжен от седмина разбойници. Не, от шестима, поправи се Бен, защото седмият, не по-възрастен от малко момче, лежеше отпуснат на земята и разтриваше бузата си. Внезапно кръвта замръзна във вените на Бен, когато позна Тиа, хванала се за наранената си буза. Деймиън ли я беше ударил, запита се той, искайки да отхвърли всякаква предпазливост и да смлати съпруга на Тиа. Или пък я е наранил някой от разбойниците? Преди Бен да успее да се намеси, се раздадоха гневни гласове и той загледа, смръзнал се от ужас, как единият от мъжете измъкна нож от колана си и го метна към Деймиън. Той прониза гръкляна му и възрастният мъж падна, умирайки още преди да беше докоснал земята.
Като че ли нямаше никаква заплаха за Тиа, затова Бен остана скрит за момента, а умът му заработи трескаво. Страхуваше се, че го очаква участта на Деймиън, ако се опита да отведе Тиа от разбойниците, прилагайки сила. Те бяха шестима, а той беше сам. Някои признаци го накараха да сметне, че разбойниците са взели Тиа за невръстно момче и тя е станала част от групата им. Имаше някакъв кодекс на честта дори сред крадците и главорезите, те щяха да се почувстват задължени да я защитят от него точно както от Деймиън. Освен ако не ги убедеше, че и той е един от тях.
Напрегнат, държейки се нащрек, той започна да наблюдава и изчака да извлекат трупа на Деймиън от лагера, а Тиа се отдели настрана и се сгуши до едно дърво. Тогава той взе решение. Тя никога не беше изглеждала толкова изоставена, така самотна. Сърцето му се устреми към нея и той трябваше буквално да се въздържи да не хукне към нея и да не й каже, че би умрял, преди да допусне да й се случи нещо лошо.
Никога досега не се беше влюбвал; никога, дори в най-дивите си мечти не беше допускал, че ще стигне дотам, да се обвърже с една жена, и това го плашеше. Докато смело се приготвяше да влезе в свърталището на крадците, мислеше само за едно — че иска Тиа да принадлежи само на него.
Завинаги.
Положила глава на коленете си, обгърнала крака, Тиа трепереше неудържимо, макар че се опитваше да го скрие от разбойниците. Не беше добре да се държи страхливо, дори да изпитваше страх. Беше живяла на ръба на насилието цели три години по улиците на Лондон, но някак си това, което беше изживяла тук, в австралийската пустош, далече надминаваше онези мрачни дни. Тогава тя се беше измъквала от безброй затруднени положения; сега по някакъв начин щеше пак да го направи. Само един човек я беше надхитрил.
Бен.
Беше избрала не когото трябва, за да го ограби онази вечер в Лондон. Бен беше променил живота й завинаги, когато я доведе тук със себе си. Тя го обичаше. Но знаеше, че Бен не е мъж, който да се обвърже за цял живот с една жена. Независимо колко го отричаше, мисълта за брак го отблъскваше и той щеше да я намрази завинаги, ако нарушеше клетвата си да остане неженен, дори ако тя се върнеше благополучно към цивилизацията; Тиа беше достатъчно проницателна, за да разбере, че бракът с него е само мечта. Тя никога нямаше да го постави в положение, което да го задължи да й предложи женитба.
Тя въздъхна, безцелно загледана в гъстата гора, която я обграждаше. Внезапно едно уалаби изскочи иззад храста, стресна я и двама от разбойниците се втурнаха подире му, надявайки се да донесат прясно месо за вечеря. Тиа насочи погледа си в друга посока, но нещо накара очите й да се върнат, назад. Нещо… Един мъж излезе на полянката. Висок и широкоплещест, раменете му закриваха слънчевата светлина, която се процеждаше през дърветата. Той погледна за миг към нея и сивите му очи блеснаха предупредително.
Бен.
Сърцето й се разтуптя, стомахът й се сви и тя трябваше буквално да си прехапе езика, за да не изкрещи името му. Той се движеше така безшумно, че минаха няколко минути, преди присъствието му да бъде забелязано. Само двата мъже бяха останали в лагера — Уолс и Кривчо. Двама бяха отнесли трупа на Деймиън, а други двама бяха хукнали след уалабито. Кривчо видя Бен и смушка Уолс, който се извъртя и застана с лице към натрапника — втори за днес.