Тиа почервеня и издаде нечленоразделен звук, докато Бен скочи и се изправи лице в лице с Крее. Сивите му очи бяха студени като лед, лицето кораво, а устата изтъняла от ярост.
— Аз не тормозя момчета, Крее, нито имам извратени апетити. Интересувам се от Том само като от приятел. Харесвам жени. Проблем ли ти е?
Крее погледна към мускулестите бицепси на Бен, към широките му рамене и предизвикателството в очите му веднага угасна. Без ножа си нямаше шанс против мъж с размерите на Бен.
— Не се обиждай, приятел, просто казвам. Не съм пипнал момчето, но ако си промени намеренията, съм пръв.
Обърна се и отиде при Уолс и другите, които бяха ги наблюдавали развеселено. Те не се интересуваха от сексуалните предпочитания на Крее, стига да не закача някого от тях или такъв, който не иска, като младия Том. Ако Том решеше да се поддаде на извратените желания на Крее, щяха да се направят, че не са видели нищо.
— Това копеле притеснява ли те? — запита Бен, пропускайки гневно думите между стиснатите си зъби.
— Не… не е чак толкова зле — заяви Тиа, отказвайки да го погледне в очите. — Уолс и другите не му позволяват да ме пипне.
— Но се е опитал — изрече Бен.
Дощя му се да накъса Крее на парчета. Тиа не отговори, страхувайки се, че Бен ще направи нещо, с което да застраши живота и на двама им.
— Защо си тук? — запита тя. — Знаеш, че мога сама да се грижа за себе си.
— Единственото, което знам, е, че ти избяга и Деймиън беше решил да те открие. Пристигна в имението Пенрод, нали разбираш, и поиска да те предам. Нямаше да му позволя да те върне в Англия да му раждаш деца.
— Знаех, че ще ме потърси най-напред в имението Пенрод, затова нарочно реших да тръгна в друга посока.
— Глупаче такова! Не знаеш ли колко опасно е за тебе в храсталаците? Можеше да те…
— Това уалаби вече не се ли одра? — оплака се Кривчо на висок глас.
— По дяволите — изруга Бен под нос. — Готово е — извика към останалите, а на Тиа прошепна: — Ще говорим по-късно. Не прави и не казвай нищо, което да ги накара да те подозират. Това са отчаяни мъже.
Тиа кимна и тръгна към огъня, за да започне да готви уалабито и да пече питки. Бен отиде при мъжете и се присъедини към разговора. Когато Уолс го покани да остане при тях за през нощта или за повече време, ако пожелае, Бен се направи, че мисли над предложението, преди да приеме.
— Ще остана за малко — изрече той полека, — обаче смятам скоро да се върна в Сидни и да се кача на някой кораб, който се връща в Англия. Австралия не е за мене. Ако го направя посред нощ, може би няма да ме познаят.
— И ние няма да останем тук — разкри Уолс. — Нападнаха лагера ни, преди ти да дойдеш, двама обаче се измъкнаха. Не можем да ги оставим да издадат къде сме, затова решихме да се преместим.
Другите закимаха енергично.
— Само двама ли бяха? — запита невинно Бен.
— Да — отвърна Крее, хитро ухилен, — обаче другият не може да каже къде ни е лагерът, ако разбираш какво искам да ти кажа.
— Къде ще ходите? — запита Бен.
— Чувах, че в Сините планини имало пещери и места, където можем да се скрием — обясни Уолс. — Пътуващите през планините са добра плячка, а има и богати фермери с големи имения на запад. Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш с нас?
— Да. Не ми харесва в Австралия — потвърди Бен, повтаряйки вече изтъкнатата от него причина.
— И аз няма да дойда — обади се Тиа, след като беше слушала внимателно разговора. — Искам да си ида в Лондон при майка ми. Тя има нужда от мене.
— Ей, Том, що ти трябва да се връщаш? — каза Уолс. — Готвиш по-добре от Кривчо и си добра компания. И как смяташ да се върнеш в Англия, ще плуваш ли?
— Корабите стоят малко в пристанището. Законът не ме търси щом моят капитан отплава, ще се наема на друг кораб като каютен прислужник.
— Всичко си измислил, а? — озъби се Крее.
Имаше планове за момчето и не му харесваше, че се объркват.
— Така си е — отвърна Тиа каза, вдигайки войнствено брадичка. — Когато се присъединих към вас, не смятах да остана завинаги.
— Ще се погрижа момчето да стигне благополучно до Сидни — предложи Бен. — Нали отивам натам.
— Бас държа, че наистина ще се погрижиш за него — измърмори Крее многозначително, от което на Бен му се дощя да го удари.
— Ако Том иска да си ходи, може да си иде — реши Уолс.
Бен си пое дъх на пресекулки, не вярвайки на късмета си. Не беше допускал, че толкова лесно ще върне Тиа на безопасно място. И това до голяма степен се дължеше на бързото му мислене. Не познаваше друга жена, която да оцелее в опасна ситуация като тази, в която беше изпаднала Тиа. Заболя го, като помисли, че тя може би няма нужда той да я спасява, че може да се справи сама!